Нещата от живота

За островите и хората

“Човекът не е остров, вътре в себе си затворен”.
Ърнест Хемингуей

Човек и да не е остров, на остров заживява. Пристига там още в крехката възраст на първите си двуцифрени години, а защо не и преди това. Жаден да се представи, да му се представят, да узнае и да промени, да се свърже, да се изрази, да каже и да бъде чут, той вижда навсякъде около себе си вода. Вода, вода… Океан. Той още не знае, че океанската вода не става за пиене и остава с приятното чувство на изобилие.

Какво да прави? Снима се. Праща снимката на приятел. Качва си я на стената и всички я харесват. Щастлив, подкрепян и обичан, върти света от своя остров!

Някой си забравен съученик от прогимназията коментира някаква глупост на снимката му. “Как смееш да нахлуваш нежелан на острова ми, невежи глупако?” Блокира го. Укрепява добре бреговете си, окабелява, обозначава, създава високоскоростни, проверени и надеждни връзки със света и сяда да се порадва на уюта на своята защитеност и свързаност. И хем свобода има, хем сигурност.

Човек всичко има днес. всИчКО!

Той е млад професионалист, заклет пътешественик, ежедневен философ, майстор готвач, политически коментатор, морален еталон. Хем е като птица свободен, хем е на пица с гаджето. И книги чете, и с непознати чати. Ту е на фитнес, ту е на театър, ту вкъщи някоя манджа готви. А вечерта релаксира с коктейлче, че сутринта кучето ще снима как разхожда. И все добре изглежда, и все щастлив се чувства.

Доволен е човек на своя остров, не търси вода… Та повече от вода няма край него, докато не я опита и не разбере, че от нея по-жаден става. И полудява от ужас. Вода няма. Разтръбява, разгласява, разпраща сто имейла. Вода нямало на неговия остров. Какво ще прави? Жаден ще си умре, без да знае, че досега все жаден си е живял. Жаден, ама не е знаел за жаждата.

Решен да се спаси от този остров, прави си лодка и тръгва да се спасява. Ама наоколо само острови. И всичките заети, всичките затворени, всичките безводни. Къде някой в някое кафене, забол глава в телефона си; къде друг музика слуша в метрото или пък вестник чете. “Че останаха ли хора да четат вестници!?”, изумява се Човекът.

Пребродил, пообходил, понаблюдавал, връща се на своя остров и разбира, че от жажда няма да умре. Никой не е умрял досега от самотата си. А живял ли е?

Човек не е остров, а направо вулкан. От време на време изригне по някой веднъж на стотици години, та разруши острова, но повечето са безобидни, гаснещи, забравени вулкани. По море мислят, че могат да си кажат две думи, изпухтят лекичко с малко дим и отново онемеят, забравили, че една лава тече в ядрата им, че имат топла връзка, че тя е в същността им.

Човек не е остров, но добре го играе.