Обекти и местообитания

Nicola Yeoman търси квартири за своите инсталации. Пространства, които да приютят купища пребоядисана ламарина, чаплинови бомбета или прилежно изгладени бели ризки.

0 коментара Сподели:

Ферма вместо арт училище

 

Nicola e имала привилегията да израсне на място като онова, по чийто модел създателите на FarmVille са направили бестселъра си. Представете си стада чифтокопитни, декари обработваема земя и неизменния йоркширски териер, защото все пак става дума за Северен Йоркшир. Фермата на семейството й (земеделци открай време) е нейната територия, където никой не й преподава теория на изкуствата, не й дава насоки, но и не диктува действията й. Nicola е свободна да колекционира всевъзможни предмети, да майстори, рисува, подрежда. Всички тези опити са нейният необичаен бекграунд като артист. Разчитайки на интуицията си, тя реди обекти, които висят от навеси и капчуци, необезпокоявани в продължение на месеци. Шегува се, че може би никога вече няма да се радва на толкова продължителни експозиции. Nicola прави всичко това много преди да разбере, че някои го наричат инсталация.

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

По-късно видяхме част от селския живот по особено привлекателен начин в работата й с фотографа Dan Tobin Smith – бали сено оформят гостоприемна стая, сред която са разпръснати множество причудливи дървени мебели и пособия, жизненоважни за живота във ферма (висока стълба например).

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Първият допир на Nicola с изкуство е на училищна екскурзия до Лондон, била около 15-годишна, видяла работи на Richard Wilson. Описва преживяването като сън, по време на който стаята, изцапана с масло, я погълнала. Въпреки това никога не е смятала изкуството за възможна кариера, защото в Йоркшир, подобен път не бил практика, там хората се занимавали със земята, с животните си. Преди 10 години смело се мести в Лондон, за да се запише да учи в Guildhall и да обработва снимки за Guardian. Пробивът й се оказал трудна работа по простата причина, че нямала платформа да покаже работата си, такава се явяват дипломните изяви за студентите от арт колежите. Nicola обаче се фокусирала върху предимствата на това да нямаш начертана пътека, по която да тръгнеш – а именно липсата на натиск (дори и чисто времеви) и необременеността от очаквания, които трябва да на всяка цена да оправдаеш.  

Jay Z за клиент

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Първата й работа, на която си струва да обърнем по сериозно внимание, е буквата E, която прави отново по проект на Дан. Идеята му е да направят по инсталация за всяка от буквите в английската азбука, вързана тематично с по-специално нейно значение, без отделните работи да споделят история помежду си или да следват конкретна линия. Когато проектът бъде завършен, всички принтове ще бъдат изложени и издадени в албум. Част от инсталациите ще бъдат направени отново (като издълбаната в дърво буква X).

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Буквата E обаче силно напомня друг общ техен проект – обложката на The Blueprint 3, албума на Jay Z. И докато за първият проект Nicola събира десетки боядисани в бяло предмети, които нямат нищо общо помежду си – гръцки статуи, рула тоалетна хартия, кабели и други, инсталацията за The Blueprint 3 е музикални инструменти, грамофони и звукозаписна техника, отново потънали в белота, която ги прави неразличими на пръв поглед. Първоначално решихме, че трите червени линии са прекарани с помощта на Photoshop, но се оказа, че дори и те са направени на момента от Nicola, която е отговорна за целия сет.

Въпрос на перспектива

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Особеност на работите на Yeoman е играта с перспективата. Някои от тях дори имат точно една правилна точка, от която трябва да се погледнат. Такъв е случаят с настоящата й изложба In Waiting (продължава до 17 март) в Wyer Gallery, Лондон. Инсталациите на Nicola използват като рамка прозорците на галерията.

Всъщност първата експозиция на Nicola беше наречена Home – моливи, копчета, кибрити, шивашки макари, подредени върху черно-бял мраморен под. С интереса, който тя предизвика тогава, я причислиха към обещаващите млади визуални артисти и нейни проекти попаднаха в New York Times, V magazine, Wallpaper и Vogue.

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Споменавайки значението на перспективата в работата й, логичната илюстрация е серията And Then, по която работи с фотографа Jo Metson Scott. Двамата създават и заснемат фантазии, които успяват да получат материален образ за кратко. Така например пиратски кораб оживява в английска гора. Тук отново той е в своята идеална форма, погледнат от точно един ъгъл. Предметите се появяват като призраци, в необичайна за тях среда, сред естествена тайнствена мъгла. Интересното около този проект е, че той успява да им спечели като клиент списание New York Times. Двамата правят корица на същата локация, с развети бели воали, оформящи логото на изданието. 

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Сред най-популярните серии на Yeoman e Scrapbook Circles, работи наподобяващи спящи скулпутри. Доскоро това бяха точно шест инсталации, при които кръгът като форма е издигнат в култ. Nicola обаче планира периодично да допълва серията. Нова инсталация, станала част от тази колекция, е изработена от драперия и цимент. Някои я оприличават на скупчени на едно място спящи прилепи.

Nicola Yeoman, изкуство, дизайн

Yeoman е добрият пример, че усет за изкуство не се се инжектира от високоплатени преподаватели. И без да омаловажаваме годините, които някои прекарват в академичната арт среда, симпатизираме особено на интуитивните артисти.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *