Иван Димитров представя „Силата на думите“

Един блиц с поета и писателя Иван Димитров, броени часове преди премиерата на новата му книга

  • 10.10.2017
  • от Михаела Самарджиева

„Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров“ – Силвия Чолева

Иван е любим наш агент, за когото обичаме да ти разказваме винаги, когато имаме повод. Този път поводът е от приятен по-приятен – новият му сборник с разкази „Силата на думите“. Официалната премиера на книгата те очаква на 10 октомври, вторник, от 18:30 в Книжен център „Гринуич“ на бул. „Витоша“, а подробности за събитието можеш да намериш тук.

Подсказваме още, че сборникът ще радва читателските ти сетива с 90 разказа и супер визия, като дизайнът и илюстрациите са на Мария Налбантова, издателството е „Жанет 45“, а редактор на книгата е легендарната Силвия Чолева. В „Гринуич“ Емил Андреев ще представи автора и книгата, като самият Иван ще прочете няколко парчета и ще разпише изданието с личната си калиграфска писалка. По-добро от това май няма накъде, а ние за финал и на прага на есента, която заслужава нещо наистина добро за четене, хващаме автора за едно блиц интервю 5 от 5. Теб очакваме на премиерата и не забравяй, че сезонът на книгите започна, а под топлите завивки и те са си чудна компания.

Иване, здравей! Коя книга под ред е това и за какво ще ни разкажеш в сборника с разкази „Силата на думите“?

Иван:
Шестата и е с „възкратки разкази“ – от изречение до пет страници. 90 парчета в 165 страници. Повечето от тях са писани, докато ме снимаха във филма „Кораб в стая“. По време на снимачния процес има много чакане, а аз обичам винаги да правя нещо. Книгата е концептуална, това не са 90 разкази, събрани заедно. Има цялост, няколко сюжетни линии, огледални разкази. Всъщност това е както сборник с разкази, така и роман в разкази, а също – пиеса.

Кой ще се намери в тази книга? Имаме ли конкретен таргет?

Иван: 
В книгата ще се намерят сестра ми, зет ми, режисьорката Маргарита Младенова, Анелия Бангеева, Нино Гомес, Етгар Керет, Давид Албахари, Нева Мичева, Джорджо Манганели, Димитрий Ягодин и още някакви хора (живи и мъртви), на които има посветени разкази. Но също така я писах за себе си, гледах на мен да е интересна, да видя докъде мога да стигна, колко шантави неща мога да измисля.

В тази книга ще се намерят част от хората, които обичат да търсят. Както и някакви други индивиди, не обичам да имам предварителни очаквания. Каквото стане – стане. Таргетът е много конкретен: от една година до сто и двайсет.

Кой е любимият ти разказ в нея?

Иван:
Тук много ме затрудняваш. Не съм от самовлюбените писатели, които мислят, че всичко, което напишат, е гениално, неповторимо и докоснато от Бога. Разказите са по-скоро добри, някои от тях са много добри. Има и две-три тъпи парчета, защото не може без тях. Като работих върху ръкописа, махнах много разкази, после дописвах. В момента често, като чета пред хора, правя томбола – публиката решава какво ще чета. Готов съм да застана зад всеки разказ в книгата. Но личното ми предпочитание е разказът „Силата на думите“, с който през 2015 спечелих конкурса Яна Язова. Председателят на журито Петър Величков ми написа: „Вашият разказ е като цвете, символично поднесено на покойната авторка, и е напълно съзвучно с писаното от нея. Понякога стават подобни единомислия в литературата. Журито е щастливо от това”. Това е най-хубавото, което някой е казвал за работата ми. Защото писането е черен труд, има много копане, плевене, поливане и реколтата често е много слаба...

Пет книги в това блиц интервю от пет въпроса искаме да ни препоръчаш, без които зимата просто не може.

Иван:
„Океан-море“ на Барико - защото зимата не може без лято.
„Неволите на истинския детектив“ - защото с един приятел (Редактора) сме върли и досадни Боланисти, а и романът има най-сексуално-поетично-хумористичното начало, на което съм попадал.
„Писма до един млад поет" на Рилке - защото от тази книга трябва да се учат не само поетите, а всички онези, които искат да бъдат човеци.
Всичко, до което се доберете, на Георги Рупчев - защото няма друг като него в българската поезия, а поезията е удобен жанр за четене в забързаното ни ежедневие - сега малко по малко уча поемата му „Гмуркачите“ наизуст.

„Пипи Дългото чорапче“ - добре, знам, че сте я чели, но давайте смело отново, ако не искате никога да не пораснете.

Иван Димитров напоследък е влюбен, много пътува, много твори, затова ни кажи какво да очакваме на десети и какво оттук нататък ще ти се случва?

Иван: Шах и мат! Чакай да видя – не знам какво ще се случи, наистина, освен че Емил Андреев ще говори около пет минути, защото дългите говорения по премиери не са ни по вкуса. Освен това ще има музикална изненада, но ако ви кажа каква е тя, няма да е изненада. Иначе Иван ще продължи да пътува, да пише, да снима, да свири кавъри и да измисля авторски парчета. Сега ще ходи до Япония за премиерата на филма, който е включен в конкурсната програма на Токийския международен фестивал. И ще е много щастлив, ако успее да зърне Мартин Макдона, който ще е там с третия си филм. Иван пише нов роман, пише разкази във вестник „Стършел“, пише публицистика за „Дневник“, театрални ревюта за „Площад Славейков“, пише и за още някакви медии. Организира и ще организира четения, ще направи поне още десет града с новата книга. Ще прави изложба със снимки от Япония в „Галерия Орловска“ в Габрово. Ще ходи на репетиции на пиесата, която написа за един от най-известните актьори в България, ще пише диалози за друга пиеса, ще пише трета пиеса за трети режисьор, ще пише монопиеса за една любима актриса. А също така ще започне да пише киносценарий. Ако се питате как може човек да се занимава с толкова неща, отговорът е – ставане в пет сутринта, здравословно хранене, свирене по час на ден, писане по два часа на ден, четене по два часа на ден, много ходене пеш, много блеене. Предполагам това, че съм зодия Дева, помага.

Виж какво споделиха Dubioza Kolektiv за прмузиката, хумора, ракията и предстоящия концерт на 27-ми октомври.