Литературен петък: Ударна доза добра балканска литература

Гръцко, сръбско и хърватско книжно вдъхновение

  • 06.04.2018
  • от Стефани Калчева

Има нещо по-особено, когато четеш балкански автор, и това е усещането за близост и разбиране, общ манталитет, характер, сходен темперамент. Затова днес ти разказваме повече за три изключителни любими книги, които заслужават специално място в личната библиотека.

Костас Монтис – „Кого живея?“

Кратка и пронизваща поезия (благодарности на Яна Букова за превода от гръцки), която разглежда под лупа онова чувство, което изпитваме, когато се намираме в стая, в която е присъствал обичан за нас човек, но вече е излязъл. Сигурно го намирате за доста конкретно и особено, но примера го има из страниците, както и още много фини усещания, неуловими за непрофесионалното емоционално око. Костас Монтис има изключително трудно детство, наситено със смърт, а всяка загуба в личен и политически план в любимия Кипър го правят все по-сензитивен за загубите и кризите, които ни вървят по петите. Не на последно място изданието е малко, компактно и изчистено – хубаво му става на човек дори и само да го погледа малко преди лягане.

Сърцето I
Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,
да удря по стените,
усещайки,
че там навън нещо се извършва,
усещайки,
че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.



Горан Петрович – „Магазинчето сполука“ 

Сръбският роман дотолкова е харесал на някого, че в София има магазин със същото име. Това е история за самия процес на четене, за начина, по който хората се срещат в един паралелен магичен свят, когато четат една и съща книга. Това, в което си се потопил, влияе на душевността ти, на възприятията и те събира с другите, които точно в тази секунда се лутат някъде из сюжета. Звучи шантаво, но идеята е страхотно развита в романа и много ми се искаше аз да я бях измислила. Адам Лозанич веднага ще ви стане симпатичен, романтичната нишка ще ви увлече и най-вероятно ще се запитате кои са хората, с които едновременно четете „Магазинчето сполука“ – не за друго, ами просто за да си смигнете съучастнически, подобно на хора с обща тайна.

„Времето за четене е сбито време, един час тук не е същият както един час там, понякога той продължава десетократно повече, понякога е по-кратък от мига между две трепвания… това е време във времето.“

„Чудото в Поскокова Драга“ от Анте Томич

„Чудото в Поскокова Драга“ е хърватска доза смях, която имам нужда спешно да препрочета. Много е трудно да напишеш нещо забавно и да запазиш хумора на ниво в 224 страници. Има отвличане, бягство, абсурди на килограм, супа в пепелник, цветущ език и един Йозо с четирима синове - Крешимир, Бранимир, Звонимир и Домагой. Те са и единствените жители на Поскокова Драга, намираща се високо в планината, трудна за достъп и неочакваща посетители. Само че един ден и това чудо се случва, което дава ход на  „романтична комедия и „далматински уестърн“ с елементи на водевил, трилър и роман пътуване“. Не на последно място книгата е невероятен източник на рецепти с качамак:

„Откакто жена му почина, беше принуден да разговаря със синовете си повече отколкото му се искаше. Не излизаше много от къщи, пое задължението да приготвя храна за семейството, защото откри, че харесва готвенето, експериментирането с различни продукти, измислянето на рецепти. Да речем, качамакът. Невероятно е по колко начина може да се приготви. Йозо слага водата да заври, после сипва царевичен грис, а след него, минута преди да се сгъсти сместа, добавя с леко разбъркване веднъж настъргано сирене, друг път пържен бекон с лук или пастет от дроб, или пък доматен сос, пасиран морков, смлени орехи, канела, мед, сладко от кайсии, плодово кисело мляко... Старецът всеки път се развеселява, щом открие някой нов вкус, даже да не хареса особено на синовете му, които веднъж се продрискаха до един от качамака с какао. Въпреки подобни случки бащата не се отказва. Той би могъл да яде качамак всеки ден.“

Много са различни една от друга трите книги, но имаме нужда от всяка една от тях. Първата, за да се вгледаме в себе си, втората - за да обърнем внимание и на Другия, а третата - за да се посмеем на всичко и да ни олекне на душата от целия товар.

Миналият петък бяхме на вълна Оливие Бурдо.