ДА ПОМОГНЕШ НА НЯКОГО СЪС… СЕБЕ СИ

Три истории и три креативни начина, чрез които да помогнеш на човек в нужда

0 коментара Сподели:

Хората без дом. Ежедневно ги виждаме по улиците – някои стоят умърлушено с протегната ръка, други те спират, заговарят и не те пускат, преди да се разделиш с рестото от кафето си, трети продават каквото намерят за жълти стотинки, за да успеят да преживеят и този ден. Съвременният човек обича да си втълпява удобни презумпции за да се почувства по-малко бездушен, излизайки с реплики като „Пари ли? За какво да му давам пари? Да се напие и да се гътне ей там до пейката!“ или „Ти знаеш ли колко изкарва на ден? Повече от мен сигурно!“, както и „Мани го тоя, измамник е!“.

Но е факт, че много от „измамниците“ всъщност наистина си лягат на парче картон, някъде на завет, всяка вечер.

Което, когато видим, просто затваряме очи и преглъщаме сухо. И за да не се чувстваш малък на фона на огромен проблем като този, но в същото време не искаш парите ти да отидат за шише ракия, днес ще те запознаем с няколко човека, които помагат на бездомните не с пари, а с това, което умеят най-добре. Може пък да те вдъхновят за някой благороден и безкористен жест, кой знае.

Skid Robot е анонимен графити артист от Лос Анджелис, чийто най-скорошен проект е свързан с това да рисува на местата, които обитават бездомните. Графитите показват това, което сънуват, или мечтания им дом. Целта е преминаващите хора да успеят да почувстват по-силно какво би било да живееш на улицата и как това не е тема, която трябва просто да се пренебрегва.

Той се интересува и от историята на всеки човек, преди да започне да рисува, защото това му помага да изгради концепция за графитите си, показвайки с тях нещо реално. „Смятам, че с това се променя начинът, по който хората виждат бездомните, но също така и променя нещо вътре в самите тях. Взимаш една такава болезнена тема, която обаче винаги остава в сянка, и чрез изкуството я превръщаш в нещо смислено, което да подейства вдъхновяващо.“
Можеш да видиш още от работата му тук.

Вторият човек, с когото ще те запознаем, е Марк Бъстос – фризьор в елитен салон в Ню Йорк, който обаче работи дори когато не е на работа, и то без заплащане. Причината за това е, че в гърдите му бие огромно сърце, което иска да помага. Той прекарва всяка неделя (от май 2012 насам!) в търсене на бездомни, които биха се възползвали от безплатните му услуги. „Всеки човешки живот е еднакво ценен. Всеки от нас заслужава още един шанс.“

Бъстос подстригва хора из цял Ню Йорк, като най-често е придружаван от приятелката си, която се грижи за това бездомните да получат освен нова прическа и топъл обяд. Споделя, че понякога не е лесно да запазиш усмивката си, когато хората разкриват частици от пъзела на живота си, за които дори не подозираш. „Един от отговорите на въпроса: „Какво би искал да обядваш днес?“, беше:  „Никой никога не ме е питал какво бих искал да ям. В най-добрия случай получавам остатъци.“
Можеш да го следиш в Instagram

Третото име за днес е много популярно – Брандън Стантън, фотографът, основател на проекта Humans of New York (от който и нашата неделна рубрика Humans черпи вдъхновение). Той снима хората по улиците на Ню Йорк (основно, но и напоследък не само) и разговаря с тях, като историите им набират сериозна популярност в социалните мрежи, тъй като ти напомнят, че колкото и да сме различни – толкова всички всъщност си приличаме по много неща. Той често снима бездомни хора, като разкрива истинската им история, която разбулва митовете за това, кой как се е оказал на улицата.

Бонус история: Оставяме те с този клип, в който трима германски студенти решават да посвирят и с това да съберат пари за един от просещите в града им.

В края на краищата винаги можеш да помогнеш, както и винаги можеш да си намериш извинение да не го направиш. Както се вижда, невинаги нещата опират до пари. И ако все пак си решил да опиташ, мисля, че все ще успееш да намериш най-подходящия начин, стига желанието ти да е достатъчно силно.

Виж още една история за това докъде се простира имунитетът ни към болката на бездомния.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *