ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА – МОUSE

Българският ърбан арт през погледа на една млада илюстраторка

  • 11.11.2014
  • от Ванеса Виденова

Виктория е една от хората, които не осъзнаваме, че правят деня ни по-красив. Оказа се, че съм минавала покрай нейни графити десетки пъти ден след ден в родното Търново, но освен че съм се спирала, за да погледам усмихната, така и никога не се поинтересувах кой е човекът, който стои зад тях. Огромна грешка, която поправям веднага! Виктория е наистина вълшебна. Не знам дали е възможно, но дори като пише, усещам как от думите ѝ струят хиляди цветове, които те обгръщат с топлина. Когато я питам за този неин собствен свят, тя простичко ми казва, че той е населен с приятели, емоции и разни чудати същества. Не ми стига, искам да знам повече и така продължаваме натам с още въпроси, които ще ти разкрият поне частичка от онова, което вижда тя в света.

Кога разбра, че искаш да се занимаваш с изкуство?
Неосъзнато на 4 - 5, но на около двайсет реших, че искам да се замеся още повече с нещата, които така или иначе ме вълнуваха в този момент. Рисувам активно от, да речем, седемгодишна.

Как се раждат образите, които рисуваш? Имат ли социална насоченост, носят ли конкретно послание със себе си?
Носят посланието на един млад, объркан човек в България и в същото време на човек, който ражда образите, които иска да види. Те идват от въображение, което лежи върху очарованието на света около нас и винаги носят послание. Най-често обичам то да е прямо и положително саркастично.

Имаш много характерен стил, какви са най-честите коментари, които хората правят относно работата ти?
Разнообразни, като започнеш от „стига с тези първобитни рисунки“ до „ти правиш деня ми по-красив“.

Работиш ли заедно с други артисти? Кой е най-големият проект, в който си участвала?
Така наречената „колаборация“ е важна част от нещата, които ме влекат. Работя с различни артисти, в различни насочености и това адски ми допада. Искам да черпя още и още от най-разнообразни хора и ситуации. Най-често работя с Николай Божинов, с Алекси Иванов и с още други хора в различни проекти, свързани с визуалните изкуства – ърбан арт, живопис, инсталации, илюстрация, скулптура, фотография. Едни от последните проекти това лято бяха фестивал в Испания, грамадна фасада в Плевен и Нощта на музеите в Пловдив.

Имаш ли предпочитан жанр и техника на рисуване?
Жанровете, темите са много. Определено най ми допада потапянето във фантазийни светове – сюрреалистичното. Подбирам материалите, с които работя, спрямо идеята, която искам да реализирам, и спрямо това, което изисква тя. Използвам боя (акрилна, маслена, акварел), маркери, спрей, моливи, хартия, платно, глина, дърво, метал, пластмаса, намерени предмети – въобще всичко!

Кое е най-голямото нещо, което си рисувала?
Падам си доста по големите формати и ми харесва да се разнообразявам с тях. За последната година се случи да рисувам на четириетажни или двуетажни фасади, но като се замисля за всичките неща и формати, които изпълваш, рисувайки на улицата – това са си много квадратни метри стенописи, всички взети заедно.

Откъде черпиш вдъхновение, имаш ли любими художници и артисти като цяло?
Имам много любими артисти – български и чуждестранни. Възхищава ме светът на видимото и невидимото в нас. Има много хора, които успяват да го изкарат наяве и да ни застрелят с естетика, оставяйки ни една идея малко по-променени. Вдъхновението всеки черпи за себе си именно от онова подсъзнателно и съзнателно, което живее в света на добрите идеи.

Имаш и малка книжка. Каква е историята там?
Обичам истории под формата на книжки. Малката книжка се яви за мен един вид връщане към изобразяването на графичното в малкия формат. Всъщност тя има малко по-кратка версия от шест странички – епизоди, които са част от поредния шести брой на българското комикс издание Ко-Миксер „Чудо“, в което вземам участие за трети път с такива историйки в картинки. Реших да доразвия историята от „Чудо“ и така се появи „Чуден сън“. Кратка приказка в рисунки, в която има много резени диня, две сънливи човечета и вълшебна гора. Творя от месеци върху по-големи формати, но както споменах, обичам всякакви.

Какво чувстваш, докато твориш? Лесно ли пресъздаваш себе си на листа/стената?
Чувствам, че се самотерапирам. Това вече се е превърнало в един дълбок вътрешен процес за мен. Получава се понякога лесно, понеже е нещо естествено, но понякога е нужно да поемем и по нови пътища и посоки. Мисля, че само така можем да се развиваме.

Какво планираш за бъдещето? Имаш ли някакви по-смели мечти?
Планирам още учение, работа с деца, възрастни, рисуване и доста творчески проекти, нови хоризонти и надявам се – красиви неща в личен аспект.

Какъв би бил съветът ти към хората, които се занимават с изкуство в България?
Постоянството и стремежите са много важни и трябва да се радваме на възможността да бъдем здрави и да правим това, което чувстваме като призвание за самите нас. Нека си сверяваме по-често часовниците и сами да пожелаем развитието си.

Виж още едно интервю с българската илюстраторка Диана Нанева - за изкуството, поезията и тихите стъпки в снега.