Нещата от живота

или кратка история на хипи движението

Не сме тенденциозни, но малкото слънчице, което се показа през, ни стопли душичките и си признаваме, че сега те копнеят за босо лято и свобода на галони. Заради това, а и защото точно през януари преди 48 години се е зародило хипи движението, ние решихме да ви припомним как една реч, изнесена в Сан Франциско, може да променя съдби. И как историята – тази свободолюбива кукла, може да ни изненадва непрекъснато. Заради 60-те, заради началото, заради цветята, дългите коси, розовите фолксвагени костенурка, заради голотата, марихуаната и свободата, заради мирните революции – ние събуваме минимум дънките и усилваме ето това, а на вас… Приятно пътуване!

НАЧАЛОТО, ИЛИ КОГАТО LSD-ТО СРЕЩНА ПРОФЕСОР ТИМОТИ ЛИЪРИ
Харвард е дал велики открития и умове на света, но едва ли за многогодишната си история е предполагал, че ще даде на младите и нещо повече от сухи академични знания и прашасали томове антична литература. Едва ли и в най-смелите си мечти мастодонтът на университетите е мислил, че ще подари на цяло едно поколение нещо много по-силно от LSD-то, а със сигурност и доста по-сбъркано от това – професор Тимоти Лиъри. За преподавателя, обявен от американския президент Ричард Никсън за „най-опасния човек в Америка“, може да се каже доста, но основното е, че веселякът Лиъри преподава в Харвард до 1963. След това е изгонен от там, но през това време вече е пробвал ЛСД и му е станал супер фен. Смята се, че той запознава с наркотика множество хора като Олдъс Хъксли, Телониъс Монк, Алан Гинсбърг, Уилям Бъроуз и любимеца ни Джак Керуак. И въпреки че речта му, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско през 1967, се смята за началото на хипи движението, истината е, че то е възникнало малко преди това. Въпреки всичко Лиъри определено остава негово лице и една от най-емблематичните и откровено изперкали персони, които са запомнени с култа си към свободата. Той е и вечен, защото останките му обикалят земята на всеки 62 минути. След смъртта си Лиъри е кремиран, а прахът му е изстрелян в Космоса.

ХИПАРСТВО КАТО ПО УЧЕБНИК
Още преди речта на Лиъри да отбележи кулминацията на хипи движението, то е изпълзявало малко по малко пред света. За негова рождена дата се смята началото на 60-те, като това е било и най-свободното десетилетие, случвало се някога в палавата ни световна история. За първи път думата хипи е използвана от американския журналист Майкъл Фелон през 1965 година и макар да има опити да бъде вкарана в някакви точни рамки, това се оказва доста трудно. Истината е, че хипи културата се явява и културно, и политическо, и изцяло религиозно движение. Политическо, защото е един от най-ярките примери как мирно може да се влияе върху правителства относно войната във Виетнам. Културно, защото, освен че е един от най-ярките примери на контракултурата на 60-те, хипарството променя музиката, уличната мода, изкуството, литературата, поведението и дори мисленето на всички нива в цели общества. И религиозно, защото влечението към източните религии, мистиката и шаманизма не са му чужди, както и злоупотребата с всякакви вещества, най-често психотропни с цел духовно извисяване. От САЩ хипарството бързо се разпространява в Англия, оттам и в останалите страни в Европа, а по-късно и в Япония, Австралия и Нова Зеландия.

„ДЕЦАТА НА ЦВЕТЯТА“, ИЛИ КОЛКО ТОЧНО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН
Схемата обаче е далеч по-проста от това. Истината е, че през 60-те хората са изперкали тотално. Толкова са избухнали и са забравили, че мама и тати все някога ще си дойдат, че са си устроили невиждано парти, включващо едни от най-големите изцепки на века. Войната във Виетнам, расовата дискриминация, незачитане правата на жените, опити с халюциногени, както и опити с ядрено оръжие. Въпреки развратните, опасни и кървави своеволия на американското правителство, пуританският морал и псевдо култът към демокрацията и американската мечта все още били в играта, затова и отговорът на младото поколение не закъснял. Хипитата така шокнали с външния си вид и лозунгите си примерните американски домакини, че дори се появили цели антидвижения, радио и вестникарска пропаганда и масиран правителствен контрол, които се опитвали да ги спрат. Движенията за граждански права, движенията за свобода на изказа, антивоенните движения и тези в защита на околната среда, както и сексуалната революция обаче дали солидно рамо на нашите усмихнати хора и правителството било принудено да капитулира. Именно тази капитулация и леко отстъпване от страна на костюмарите дали възможност да се случи и най-грандиозната победа на хипарията – Лятото на любовта (The Summer of Love) от 1967 година.

Ако си мислите, че сега се забавляваме, дълбоко сте се объркали. През това паметно лято около 100 000 хипита се събират в Сан Франциско, създавайки безпрецедентен феномен на културен и политически бунт.

Сан Франциско се превръща в епицентър на хипи революцията, а песента "Сан Франциско" на Скот Макензи, става саундтракът на абсолютната свобода. Думите "Ако отиваш в Сан Франциско, не забравяй да сложиш цвете в косите си…" се пеят от многохилядните тълпи, които са голи, обичащи се, танцуващи и прекалили с всичко, което свободата може да ти предложи, а тя решава да им предложи и още…

WOODSTOCK!!!
Битълс, Дъ Ху, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Лед Цепелин, Дъ Дорс, Боб Дилън, Пинк Флойд, Боб Марли, Грейтфул Дед, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Джо Кокър, едно небе и много над 400 000 души – свободни. Фестивалът. Woodstock!!! Най-масовото, най-разкрепостеното, най-голото, най-дрогираното, най-обичащото, най-мирното и най-цветното парти, което някога свободата си е причинявала. Градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. се оказва центърът на най-якия колективен младежки бунт, а цветята като символ на ненасилието и свободата са навсякъде, заедно с противопоставянето над бюрокрацията, тоталитаризма и потискането на индивидуалността. Make love, not war! е знаковият слоган на хипи движението, което до средата на 70-те поддържа духа на „цветната“ революция жив. Постепенно нещата отшумяват, но и до днес знаем, че те никога не умират напълно. И слава богу, защото в двата вдигнати пръста за мир все още има много повече от един поздрав. А ние все толкова си се нуждаем от същото, но без психотропните. Усилете!

И говорейки за свобода, чудиш ли се какво си татуират момечитата, говорим с двама тату артисти.