Нещата от живота

Eдин разговор с трима актьори, на които все още им е забавно изкуството да се случва

Владислав Филипов

Те не са Братя Мангасарян, и Тримата от запаса не са. Също не са и трите мечки, нито трите малки козлета. Те са Пламен Петков, Деян Цвятков и Красимир Митов и на практика са "Телевизионерите", или хората зад битTV, която няма нищо общо с телевизия, но им е голяма страст, защото и тримата са актьори, и то завършили не къде да е, а класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. След това идва идеята за едни халтурни излияния на изкуството и днес вече са тук, за да ни разкажат как и защо им се случват нещата и да ни обяснят колко е важно да не си сериозен, ама хич. Защото животът не обича театралничене. Той харесва истинските и смелите. Точно като тях.

Здравейте, свежи младежи! Я кажете къде ви заварваме и ни се представите все пак. Години, семейно положение, занимание, любимо национално ястие?
Пламен: Здравейте! Заварвате ме в центъра на Вселената. Ако приближим (зумнем гугъл ърта), ще видим град, разположен между двата бряга на река Тунджа, изцапан с панелки, но пък изпъстрен с безистени и китен парк! Облачността е разпокъсана, защото населението от около 70 000 души изпраща силна енергия към Вселената, изразяваща се в мечтаене! Оттам идва и наименованието на града – Ямбол – градът на мечтите! Продължавайки да зумваме, ще стигнем до жълта сграда, на която пише Народно читалище, което не трябва да ви бърка, защото това всъщност е театър – Драматичен театър „Невена Коканова“! С последния зум ще стигнем до малка гримьорна, сгушена в студения (буквално) театър, в която, седящ отдясно на колегата си от битTV – Красимир Митов, отговарям на вашите доста приятни въпроси. Казвам се Пламен Петков, но в света на битTV съм познат като Пьотр Пламен, така че пред отговорите ми спокойно може да пишете ПП (смея се).

На 27 години съм, неженен, необвързан, нерешителен, несигурен, но пък много симпатичен!

По диплома съм актьор и когато и както мога, се опитвам да се доказвам като такъв. Кисело мляко!

Дино: Заварвате ме на репетиция в Младежкия театър. Аз съм Деян, но в измерението на битTV съм по-известен като Цвят Деян. Ерген съм! Актьор съм! А любимото ми ястие (и с това ще хвърля бомба сред нашите най-заклети почитатели), противно на естетиката на нашата телевизия, не е филията с домашен вкусен мармалад, ами просто картофена салата.

Крас: Здравейте, Гоугайд! Ами точно в момента седя на един ретро диван до Пьотр Пламен, моя колега и съратник. Пийваме си кафенце и разсъждаваме върху нещата от живота. Моето родно име е Красимир Митов, но битTV прякорът ми е Хълк Шайнинг (Хълк заради любовта към комиксите и честото ядосване, а Шайнинг, защото обичам да блестя). Ако питате дали моето двайсет и шест годишно сърце е свободно – ДА, РАЗБИРА СЕ! Аз съм душа човек и малко вятър ме вее на бял кон. Иначе много обичам да си хапвам мусака, чесънче, шоколадче, яйчице, кисело млекце, пържолка и… такива работи, но МУСАКА е това, което искате да чуете, макар че тя май не е баш българска манджа. Баба ми е виновна за това.

Доста изчерпателно, но за храната се шегувахме. Кажете на уважаемата аудитория какво ви събра и какво правите в момента? Разкажете за проекта битTV?
Крас: Относно храната НИКОГА не се шегувайте, защото хубавата храна е пътят към НАЙ-ВАЖНОТО, а именно ЗДРАВЕТО! Затова яжте Домашен Вкусен Мармалад! А нас тримата симпатяги – без претенции ни събра съдбата – актьорската академия НАТФИЗ. Точно там се роди и идеята за битTV – телевизията, която "не е телевизия". Понеже интересът към киното ни е толкова голям, колкото и към театъра, решихме да започнем да си снимаме малки видео скечове, които прераснаха в "репортажи", а репортажите в "предавания". Отначало всичко тръгна на шега, която даде старта на нашето „обучение“ във видео създаването. Иначе аз и Пьотр сме част от трупата на  ДТ "Невена Коканова", град Ямбол – центъра на Вселената, ако някой не е разбрал. Дори на 10 май може да ни гледате в новооткрития Независим театър в София с представлението „Бурунданга“, режисирано от Антон Угринов, от 21.00 часа. Очакваме ви, фенове!

Пламен: С храната шега не бива… или поне с тази, приготвена с любов и по домашен вкусен тертип! Събра ни нашият професор Стефан Данаилов, за което съм му изключително благодарен! Иначе битTV се роди от само себе си по време на нашето обучение. А  малко след като завършихме, аз метнах една искра, която разпали огъня на нашето сегашно начинание. В момента и по принцип се занимаваме с нашите халтури (така наричаме скечовете и песните, които правим). Не претендираме да сме режисьори или музиканти. Даже доста романтично си представям как можем да дадем малко по-различно значение на тази дума – в контекста на битTV, разбира се. Иначе знаем какво е халтура. Проектът битTV (усмихвам се) се роди преди около 3 години с идеята това да е нашето своеобразно поле за изява, място, където можем да си позволим и изразим каквото ни е на сърце. Ние сме трима симпатяги – единият от морето, които искат да се научат как се правят нещата. Малко по малко към нас се присъединиха (за което сме им изключително благодарни!) цял отбор симпатяги. Вече си имаме оператори – Даниел Делчунков и Долорес Алварадо, балет от три невероятни момичета – Велислава Цветкова, Деница Илиева и Юлиана Томова, работим с невероятния Антон Пиперов, който е музикалният ни магьосник, и с още доста хора, които силно ни помагат. Наскоро излезе и третата ни песен Prikazka za laika.

Дино: Това, което ни събра, беше общият ни път в НАТФИЗ. Там бяхме състуденти в класа на проф. Стефан Данаилов. Хората казват, че няма случайни неща, така че общата ни любов към професията и съвпадението на възгледите ни беше основният катализатор за създаването на тази импровизирана продуцентска къща. По-късно, след като успяхме да я развием достатъчно, се самоназначихме в нея на работна позиция „продуцент без портфейл“.

Сега битTV се стреми да разгръща своята дейност в един напълно нов и непознат досега жанр – „неохалтуризъм“.

 

Как ви идват идеите за видеата и каква е целта на начинанието? Не мислите ли, че хората ще си кажат, че са малко несериозни тЕя работи?
Дино: Предполагам, че голяма част от случайно попадналите на нашето творчество хора биха ги окачествили като несериозни. Но това е и нещо, което ние сме заложили специално в нашия жанр: неохалтуризма – търси се объркването на хората. Идеите за видеата обикновено идват спонтанно, като след това се назначава тристранно бит събрание, по-известно като „бухал тест“. Преминалите „бухал тест“ идеи претърпяват допълнителна фаза на развитие и обогатяване, докато станат достатъчно качествени, така че да бъдат заснети и да обогатят жанра неохалтуризъм.

Пламен: Тери Пратчет обяснява, че частици вдъхновение кръжат непрестанно около нас и в някой момент просто се загнездват в главите ни… или нещо такова май беше. Та така – от време на време ни думка по главата някоя магария, събираме се, обсъждаме я… и си я правим! Целта на начинанието ни, както вече казах, е да си имаме свое поле за изява, да се учим да актьорстваме, снимаме, монтираме, режисираме… продуцираме – ние сме си продуценти без портфейл! А иначе за тея работи – ами, те са малко несериозни. Шегувам се, първо се надявам хората да ги видят тези работи, а после ще ми е любопитно да чуя какво си казват. За нас те са колкото на сериозно, толкова и за забавление.

Крас: Може да си кажат, може да не си кажат – те са си средно сериозни!

Понеже ние сме продуценти БЕЗ ПОРТФЕЙЛ, бюджетът идва основно от нашите души и възможности.

Създаваме идеите, структурираме ги, режисираме ги, снимаме ги, монтираме ги, рекламираме ги, изкарваме ги и им се кефим! Освен това сме СУПЕР СЕРИОЗНИ, нямаме чувство за хумор и никога не се шегуваме. А за идеите – еми, е така – ШЛИНГГ! И ни удря вдъхновението. Ние на това му викаме дуенде. След това следва обсъждане, разкостване и създаване на идеята черно на бяло. После идва по-трудната част: речено-сторено!

И сега да сме мега сериозни: Какво мислите за положението на културата в България и на вас Вежди Рашидов да ви е предлагал по сто лева?
Пламен: Обичам културата и бахура! Огладнях. С Вежди Рашидов не се познаваме. Не бих му направил обаче фен страница във Фейсбук.

Крас: Господин министъра няма да го коментирам въобще. За мен на този пост е стоял само един човек, който истински се е грижел хората да имат нови зали, в които да влязат и да гледат театър или да видят нова изложба и това не е сегашният. Всички ще се досетят кой е той, така че дори няма да кажа име. Дано сега само да не започне обратният процес – закриване на театри един по един заради какви ли не измислени причини. Не като институции, а просто от държавна да се превърнат в частна структура, защото щатната система не е в цветущо състояние и повечето актьори трудно се изхранват. А малкото култура в днешно време трябва да се търси сред големите автори, класиците. Не може само Фейсбук и да "да са мятаме"!

Дино: Далече съм от идеята, че проблемите с културата в България могат да произлизат от възпитанието на един министър. Интересът, който подобни събития събуждат, може най-добре да разкрие проблемите с културата в нашето общество. Занимаваме се с това, коя жена кърмила в мол, кой ненормалник убил куче и кой министър пръднал в сутрешния блок, а същевременно стоим безучастни по теми като унищожаването на великолепната ни природа, ширещата се корупция във всяка една институция и всички последствия, произлизащи от това.

Българското общество е изпаднало в някакъв вид тежка депресия след надеждите, съпътстващи първите години на прехода, и смятам, че всичките ни проблеми, били те в културата или някоя друга област, са резултат на тази всеобща апатия и безинтерес.

Но стига, че се отплеснах много! Това са теми, които много ме вълнуват и веднъж започнал, мога да си дудна до утре за тях.

Добре. Хайде сега да се съсредоточим върху това, за което сме се събрали – разкажете за последното си видео. Какво искате да ни кажете с него? Каква е идеята?
Пламен: Хайде да си дойдем на думата! (Вълнувам се). Благодаря ви за този въпрос! Аз всъщност се надявам хората, които са чули песента и гледали видеото, сами да са разбрали какво е посланието, но за всеки случай ще обясня! Дразним се на попфолк отношението на доста хора, на това, че в България се говори на английски, пише се на latinica и въобще, че поамериканчването става толкова модерно. Дразни ни и това, как започваме да робуваме на смартфоните. Идеята е да покажем по нашия си начин, че това не е ОК.

Дино: Видеото е реакция към един все по-бързо набиращ скорост „trend”. Сигурно сте забелязали как хората по улиците или дори ние самите малко по малко ставаме роби на всички тези удобства, които интернет ни предоставя. Е, екипът на битTV локализира този проблем и се намеси, за да спаси човешката раса!!!

Крас: На местната бакалия вече не пише БАКАЛИЯ, а ГРОСЕРИ. На магазина отгоре не пише МАГАЗИН, а пише ШОП. Абе какво ви става бе, хора?! Разбрахме вече, че всички чаткат английския, ама ВСЕ ПАК ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ! Как може табелите по улиците да са написани на латиница! Чуждиците толкова много са навлезли в речниците на децата, че те не знаят запетаите къде се слагат. Пишат на шльокавица с шестици и четворки. Не знаят елементарни пунктуационни правила. Извинявайте, тези лингвистични теми много ме палят. Та в новото си видео осмиваме точно това – хората вече не си говорят, а си чатят. Сядат в заведението, вадят телефоните и забиват в тях. Устата им за какво е.. скоро ще забравят. Затова ги връщаме към Българското Народно Творчество!

Слагаме народните носии и ви молим за финални думи и да си ходим, че много дълги станахме вече!
Крас: Хора, ПРОЛЕТ Е, ИДВА ЛЯТО! Излезте на въздух, вземете си една биричка, обадете се на своите симпатяги и отидете на поляната! Това няма как да не ви докара хубаво настроение!

Обичайте се, гушкайте се, яжте домашно-вкусно приготвена храна, грижете се за бабите си, за приятелите си, за враговете си, правете йога, пийте с мярка, но и за кеф, спортувайте, направете плочки, не се бийте в трамвая с контролата, хапвайте повечко шоколад, четете повече книжки и да не ви пука!

През това време мятайте по едно око на битTV, щото според мен си заслужава! Ние от своя страна ще се постараем, докато правите всичките тези неща, да се развием до продуцентска компания, да отворим собствен ресторант за здравословно хранене и… да станем ЗВЕЗДИ! Обичаме ви и до нови срещи!

Пламен: Хора! Бъдете здрави и щастливи! Носете си новите и старите дрехи, но когато можете – стъпвайте боси! Яжте домашна вкусна храна и гледайте битTV! Да ви е сладко!

Дино: Абе, хора! Важното е да сме живи и здрави!

След всичко това ние май нямаме какво да добавим освен: Дами и господа, народното творчество.