КОЛКО Е ВАЖНО ДА НЕ БЪДЕШ СЕРИОЗЕН
Отпусни му края...
„Tрябва да се държиш по-сериозно, вече си голям човек” – чували ли сте тази фраза по свой адрес? И да не сте я чували, то поне сте си я казвали наум, и то не веднъж или два пъти. Когато пораснем и стане наложително да се грижим сами за себе си, изведнъж става нужно и да се сбогуваме с някои стари навици.
Всички знаем много добре кои са отличителните белези на зрелия човек – знае къде се плаща токът, мие си прозорците вкъщи, в един момент започва да се грижи и за други живи същества, било то деца, котки или кучета.
Но има едни малки, симпатични щуротийки, от които не бива да се отказваме за нищо на света, дори и в името на зрялото и „пораснало” поведение.
АКО ЖИВОТЪТ ТИ ПОДНЕСЕ КАЛ, НАПРАВИ СИ КЮФТЕ?
Когато бяхме малки, играехме в мръсотията и си правехме кюфтета от кал. И не го правехме, защото е модерно, перспективно или ни носи много пари. Правехме го, защото ни беше забавно и ни правеше щастливи.
Не отивахме на детската площадка с мисълта, че трябва да играем волейбол, защото един ден можем да станем добри в това и да печелим куп титли и пари. Не се питахме дали да играем с кал или с топка и не избирахме по-перспективното. Просто отивахме и се забавлявахме.
Няма да е никак зле, ако и сега постъпваме така от време на време. Факт е, че порастването е свързано с много неща, които ще ни се налага да правим без желание, но не е задължително целият ни живот да премине в мрънкане и преценяване на ползите.
БЪРЗАТА РАБОТА, СРАМ ЗА "ПОРАСНАЛИЯ"
Някой да бързаше, когато беше на 5 години? Може би само за да гледаме „Милион и едно желания” и за игра пред блока. А сега правим ли нещо друго, освен да бързаме?
Осъзнах, че съм забравила как да си почивам.
Наскоро ми се наложи да стоя вкъщи за няколко дни и не спря да ме гони онова гузно чувство, че стоя и не правя нищо, вместо да бързам за работа, метро, автобус, поредната задача или краен срок. Толкова сме свикнали да гоним цели и задачи, че сме забравили какво е да седнеш спокойно и да почетеш книга, без да се чувстваш гузен и сърцето ти да препуска от вечното бързане и напрежение.
НЕСЕРИОЗНОСТТА КРАСИ ЧОВЕКА
Ех, доброто старо време, когато малките неща ни правеха щастливи.
Държа, че и до ден-днешен не бива да се отказваме от удоволствието да отворим някое и друго шоколадово яйце.
Не трябва и да закриваме старите си мейли с крайно неудобни и нескопосани имена. Да, поща, която започва с petq_sladurankata007 може би няма да ти донесе успех на онова интервю за работа, но не ти пречи да го използваш в кореспонденция с близки и приятели. Със сигурност онази „сладуранка” е все още част от теб, а gosho_pi4a не е спрял да бъде пич, защото е навъртял някоя и друга годинка.
Внимание! Не убивай детето в себе си, защото малките деца могат да бъдат доста отмъстителни, когато решат. Всички сме гледали „Сам вкъщи”. В крайна сметка знаете ли кое му е хубавото на порастването и защо всъщност става поносимо в един момент? Защото, слава на бога, никога не успяваме да пораснем съвсем!
редакторите
