Последен хейт за годината

Заради нуждата от празничен плурализъм или защо новогодишната истерия може да бъде и доста дразнеща

0 коментара Сподели:

Не знам дали повече мразя посрещането на новата година или изпращането на старата. Дали безкрайните повторения на „Сам вкъщи” и „Love actually” ми навяхаповече досада, или изпразването на бутилки с алкохол, също не знам. А може би шибаното глобално затопляне е виновно за това, че го докарах дотам да гледам мъглата и да си представям сняг. Все тая. Мразя всичко, свързано с Нова година. Мразя новогодишните ”шоупрограми”, безвкусното слово на президента и концерта на Пайнер или Слави Трифонов, снимани още през август. Мразя и филмите с Шварценегер и Стивън Сегал. Гнус ме е от „топ офертите” за „незабравима новогодишна нощ” в Гърция и Турция, от пиратките, дето гърмят 3 пъти, от лампичките, елхите, руската салата и хората, използващи изречението „Нова година? Офф, вечер като вечер”, а после ти звънят точно преди 12 да ти кажат колко са развълнувани. Мразя мъжете, които не заговарят жени цяла година, обаче на Нова година са Казанова. Мразя и жените, които се правят на Наоми Кембъл, а на 31.12 не затварят краката. Повръща ми се от цялото това лицемерие. И от евтината водка ми се повръща.

Ако сам си поставях въпроса, къде да посрещна Нова година, сигурно щях да остана вкъщи и да я проспя. Ама не, нали после хората ще ме помислят за изрод и макар да съм хейтър, още повече съм и лицемер и ме е грижа какво си мислят хората. Затова съм осъден да празнувам. Осъден съм да бъда част от целия този хаос. Важното е от чувала със злини да успея да извадя най-малката.

На „Батенберг“

Чакай да видим… Ще ме гледат в национален ефир как пиян и премръзнал играя Дунавското хоро. Ще организират да пеят рандъм бг звезди, които или сега са популярни и след време никой няма да ги помни, или са били популярни през 80-те и сега напират за кам бек. Естествено, къде без цигански духов оркестър, който да „поддържа настроението” след 12. Няма да мине и без греяно вино за 8 лв. чашата, „невиждана пиротехника” и Фандъкова с похвали за новите тролеи и мотриси на метрото. 100 кила пак ще закъснее за концерта, а после ще пее 20 минути, взимайки половината общински бюджет за култура.

После малко „народната Николета Лозанова” – Николина Чакърдъкова, и нови опити да си самосчупим рекордите на Гинес за най-дълго право хоро в Галактиката.

Както повелява традицията, цигани ще се сбият, ама никой няма да ги чуе, заради пращенето от колоните и децата с пиратките, които имат по-голям арсенал от армията ни. Към 1 h греяното вино е накрая, ама затова пък вече е 10-12 лв. чашата. Ще го пропусна това.

Навън

Да. Никога не ти казват: „Аре да ходим там и там”, а винаги: „Братле, аре да сменим малко и да ходим навън тая Нова година.” А „навън” варира от стриптийз бар „Париж” до истинския Париж, онзи с Айфеловата кула и терористичните атаки. В първия не ми се ходи, а във втория едва ли ще съм отделил пари, за да отида, а и да съм отделил, ще прекарам 1 ден по летищата, 1 час да разбера какво са ми сервирали да ям на „празничната вечеря” и още 1 час, търсейки в Google как да броя от 10 до 1 на френски. Ще пропусна.

На дискотека

Първо, господин собственикът на дискотеката ще направи няколко месеца предварително Фейсбук ивент от типа „Луда новогодишна нощ в селския ни клуб”. После едни 100-150 лв. за вход. Неограничен алкохол (от хубавия, българския) и закуска. Закуска. Закуска? Да, ей така да подложиш с две филии с маргарин, шунка и маслини. После „DJ, пускай от нашето!” (как пък веднъж нашето не е рок или джаз). Най-възрастното момиче там вероятно ще е набор ’97, молила се с месеци на майка си и баща си, да празнува с приятелки. Ама не мога да свалям жена, която е по-малка от мене с повече от два олимпийски цикъла… После ще ме заболят краката, понеже няма къде да се седне, и ще трябва да си стоя прав, докато ми кънтят тъпанчетата от хорово припяване на „Стара каравана”. Не, мерси, ще пропусна.

На ресторант

Забелязал съм, че на Нова година по ресторантите винаги свирят оркестри с екзотични имена. И колкото по-екзотично е името, толкова по-голяма вероятност точно на мен да се падне да свирят. Рико бенд, оркестър Джоджи Бенд, оркестър ИДИЛ, Джони и Цецо бенд (Цецо на йониката). Цени от 80 лв. на калпак. Парче кашкавал и пушено свинско. Нещо, което прилича на пържола, но с недоизяснен произход. Разреден натурален сок. След всяко ставане тълпи от непознати да питат дали не е свободен случайно столът ми. След 12: „Защо ми гледаш в приятелката?”, „Защо ме гледаш?”, „Защо гледаш стената?”. После някой пацифист ще се обади: „Защо разваляте и тази вечер? Така ли искате да ви започне годината?” Накрая бой в заведението, писане на обяснение пред полузаспал полицай и аре още толкова пари за възстановяване на щети. Ще пропусна и това.

„На домашно” с приятели

От това няма бягане. Предния ден: „Ама да се ходи преди това да се напазарува”, и то понеже никой не може… И да се внимава да не се забравят на жените вермутът, бейлисът и другите простотии. И ето, уредил си се „предпразнично“ с няколко часа в Кауфланд, половината от които в изчисления за най-голямото количество бира за възможно най-малко пари.

Вечерта микс от хора с официални тоалети в домашни условия и такива с домашни дрехи на официален празник.

Обикаляне за цигари и допълнителен алкохол в 23 h. Хабене на нерви, понеже някой е окупирал Winamp list-а. Целувки на влюбени двойки в полунощ и безброй „обичам те”. Повръща ми се. Снимки, десетки снимки, не – стотици, не – хиляди. Молби за мобилна мрежа след полунощ, за да си кажеш баналните пожелания. Пита се: как трезвен да издържиш всичко това? Не става. Трябва да се докараш до полукома, като смесиш от всичкия наличен алкохол. За мезе 2 кюфтета, чисто протоколно да залъжеш себе си, че си „подложил”. Стъпване с обувки по мебелите и навсякъде изгорели пръчки от бенгалски огън. Направо звучи идеално. ЧНГ, хора, лав, пийс и 50 години номер 8.

Гледни точки, колкото искаш. Декември става и за обичане. Виж защо.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *