Нещата от живота

Или къде изчезват приятелите ни

На най-важните хора, разбира се, не пишеш eсeмeс, а се обаждаш – ако намериш пролука във вечно заетата мрежа.

Будиш се, изпълнен по-скоро с неприятни миризми и вкусове, отколкото с ентусиазъм, протягаш изтръпнала ръка към естественото ѝ продължение с тъчскрийн и се приготвяш за цифрата есемеси, на които с кеф да отговориш… само за да видиш датата, часа и тапета си под тях. Ако преместим ситуацията във филм от 90-те, ще се чуе и механичен глас на телефонен секретар:

„Нямате нови съобщения“. Ха… какво става тук?

Независимо дали през последните месеци си бил болен работохолик и си позанемарил контактите си, или си започнал нова връзка и тотално си отписал приятелските сбирки, усещането хич не е готино. Изпитваш неособено готина празнина във великите ти, несъществуващи засега планове за бъдещето, но и на фронта с обичането нещата не са хич розови. Възможно е дори да не си сгафил на някое конкретно място и да не си пренебрегнал брутално никого.

А просто… да си пораснал.

И времето за социализиране в графика ти рязко да е намаляло – с него и броят приятелски телефони, които набираш ежеседмично. В един идеален свят всичките ти приятели се разбират идеално и нямат нищо против да се събирате заедно, за да удариш с един удар (разбирай час-два в бара) много зайци. Но нека гледаме реалистично на нещата. Когато имаш работа, още учиш, поддържаш жилището си горе-долу годно за обитаване и току-виж си част от двойка със сериозна връзка, единственият начин да огрееш навсякъде е да не спиш. От опит знаеш, че тогава не си особено добра компания, нали?

И тук започват компромисите.

С някои авери разреждате сбирките си и си щастлив, ако успееш да ги хванеш веднъж месечно, с други разцепвате графика и пиете кафе в някакви извратени часове – само и само да се видите, а с трети малко по малко съвсем губите връзка. За съжаление. И не чак толкова. Хората се променят и нещата, които споделят помежду си, намаляват – това е естественият ход на живота.

Ако докато на 20 основното ти хоби беше да излизаш на клуб със съквартирантката си и с нея бяхте най-близки в целия свят, то днес, когато най-хубавото нещо, което можеш да си представиш да правиш в два сутринта, е да целуваш гаджето си за лека нощ, а тя още вършее по улиците, може би наистина общите ви дни са приключили.

И това – колкото и да е тъжно – често е извън твоя контрол.

Когато пътят пред теб се раздели на две, не можеш и ти да се разцепиш, за да продължиш едновременно по двете разклонения – рано или късно избираш онова, което те привлича по-силно.

Благодарение на него срещаш хора, с които също можете да бъдете щастливи заедно – толкова щастливи, че неусетно продължаваш напред. До момента, когато единственият спомен за онези, които си оставил зад себе си, се ограничава точно до онзи есемес, който не получи.

Прочети и това, ако си казал „Сбогом“ на петък вечер.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.