За парите и любовта

Аз съм неудачник, скъпа, така че защо не ме убиеш...или как не парите, а отношението към тях влияе на любовта

  • 03.07.2013
  • от Невена Борисова

Преди много години на морето една майка казваше на седемнадесетгодишната си дъщеря, като поглеждаше мъдро и към мен, че трябва да гледаш с каква кола е мъжът, за да решиш дали да си с него. Същата жена упрекваше дъщеря си, че има слаб организъм, понеже все пипва нещо от разни мъже. Сигурна съм, че заради майката дъщерята се е разболявала от всичко, но не и от любов. Сигурна съм и за самата майка. И двете впрочем не изглеждаха щастливи.

Да танцуваш само с принца на бала? Ами ако той проявява признаци на мутра или на икономически диктатор, а освен това от любовта му е останал само фетишизмът към обувки? А и Пепеляшките не винаги са толкова влюбени. Ако имаш връзка и в същото време много внимаваш дали това влияе или не на бюджета ти, просто не обичаш както трябва. Или обичаш твърде много себе си. Никоя от комбинациите беден-богат,беден-беденне е формула за щастие или нещастие. А и кой е казал, че един статус е за цял живот? Много млади двойки започват връзка, когато още не са стъпили на краката си. Въпросът дали имаш бъдеще с някого опира не само до липсата на егоизъм в любовта, но и до приемане на факта, че портфейлът също може да е общ– независимо доколко е пълен. Той е като леглото – в него би трябвало да има място за двама. И ако няма несъгласие за какво да се дава част от съдържанието му – за ски, застраховки или някакъв-си-хард-диск-на-компютъра – тогава двойката може би е идеална.

пари, любов

Общият семеен бюджет не е случайно измислено понятие. Ако го има, никой не харчи сам, каквото е спечелил, защото в голямата си част това, което се купува, е общо. Едва сега се впечатлявам как баща ми, след като е получил заплата, се прибира вкъщи и оставя банкнотите на майка ми, за да ги преброи, прибере и да разплаща сметки с тях. Не е казано, че съществува само една схема за разпределяне на бюджета. Някои заделят за себе си малко пари за джобни, а останалите за общия бюджет – това е финансова идилия. Други дават толкова, колкото смятат, че е нужно за общия бюджет, а останалото задържат за себе си. Най-апокалиптичният вариант като че ли е всеки да харчи своите пари, сметките да се плащат хаотично. Накрая, който пръв изхарчи всичко, започва да иска от другия много пъти по 10, 15 или по 20 лева, което в някои случаи е начин да упражниш контрол върху имащия по-малки доходи.

Докато водехме обикновен разговор на улицата, един познат заяви, че си е купил часовник за 2500 лева. Тази декларация първоначално ме стъписа, но после разсъдих, че дори и неумела, нейната цел е да информира за определен статус. Начинът на живот (към който моят познат очевидно иска да принадлежи) предполага инвестиции в аксесоари, пури и уиски – дори и ако разходите надвишават реално доходите. Друг е въпросът, че демонстрацията показва, че още не си реално там, където искаш да си. Ако се замисля за това каква приятелка ще търси моят познат, вероятно това ще е момиче, което по начина на живот прилича на него.

Има нещо, което е близо, но и различно от финансовото положение и има значение, когато става дума за любов, и това е приблизително еднаквата социална позиция.

Стремежът към някой с твоя социален статус не е хитрост, а нещо спонтанно.

И как иначе, след като това е причината двама души да имат общи теми и да си кимат ентусиазирано един на друг по време на разговор. Статусът е тънката, но здрава паяжина, която те свързва с обществото. Затова и в нея най-често попада някой, който също си плете паяжина наблизо. И не е нужно да напуска срещуположния ъгъл на стаята, за да се пригоди към вашия. Клеопатра и Цезар – с тяхната обща професионална реализация и сходни интереси като завладяване на земи, развиване на грандомания и оставяне на наследници, го доказват. Византийски императори като Михаил IIIса видели горчивата поука от това да се обвържеш с коняр, който след това буквално те задушава. Вече сериозно – ако ти си химик в БАН, който обича моментите на концентрация вкъщи, а приятелката ти/съпругата е маникюристка, въздишаща по миналите забавления в барове и дискотеки, по-трудно ще се получи синхрон между вас.

Социалният статус съвсем не означава задължително еднаква професия, това е по-скоро кръг от хора, с които ти е приятно да общуваш; любими места, музика и книги. Това не е толкова доход, колкото отношение към парите и живота. Когато Той иска да празнувате празник в кръчма с тълпа от познати и полупознати хора и мисли, че е добре да похарчите 1000 лева, а ти смяташ, че е нормално да похарчите 500 лева в ресторант, с малко прители, тогава проблем има. Ако парите, които получават хората с еднакъв социален статус, не са еднакви, то поне няма големи скандали заради това, че единият харчи за глупости.

пари, любов

Романът на Ъруин Шоу "Хляб по водите" започва с поглед върху обикновено американско семейство. По стечение на обстоятелствата дъщерята спасява един богаташ от нападатели в парка (добре, че тук не са замесени Наглите). Спасеният – самотен ерген или разведен многократно (вече не си спомням), се сприятели със семейството, започна да организира екскурзии, да прави луксозни подаръци. Резултатът беше, че дъщерята се привърза повече към него отколкото към баща си, майката постепенно охладня, а  бащата започна да изпитва синдрома на неудачника и се срути. Поуката, освен че, ако в едно семейство някой се чувства като неудачник, положението не е добро, е и че парите могат да те главозамаят, ако не си готов да ги имаш. Има и още една, за неудовлетворените от предните две – ако човек се чувства неудачник, това охлажда любовта на другия. Както се казваше в припева на Becks: Аз съм неудачник, скъпа, така че защо не ме убиеш?Не случайно казват, че когато обичаш, не трябва да се страхуваш дали заслужаваш някого.

 Няма значение, че изкарваш по-малко пари, ако първо –обичаш и си обичан, и ако имаш усещане за начина, по който заедно трябва да харчите. А, да – и ако не се чувстваш като неудачник.

Убийците на любовта не са парите, а начинът, по който се чувстваме спрямо тях.

Ако си спокоен, че заплатата ти като химик в БАН не е голяма, но се чувстваш уверен и полезен, има голям шанс да те обичат повече, отколкото ако се вайкаш. Ролята на оказващия подкрепа, финансова или морална, освен това се сменя, независимо дали поради ситуации или кризи. Важното е да можеш да се мобилизираш заради себе си и човека, когото обичаш. Не случайно разкошната предполагаема каляска на принца не е централен детайл в приказката. Колата просто няма значение, когато от ентусиазъм можете да задвижите всичко, дори тикви.