ГЛАВАТА Е ВРЕДНА ЗА ВАШЕТО ТЯЛО

Или как мозъкът саботира здравословните ви начинания

0 коментара Сподели:

Почти всеки човек с неуспешен опит за отслабване зад гърба си е много добър разказвач на приказки. Чували сме истории за бавния метаболизъм, едрите кокали, генетичните проклятия, прекомерната възраст, главоломната заетост и много други достойни за сборник повествования.

Ако сте почитатели на поредицата от уеб комикси Heart and Brain, сигурно знаете, че Езикът и Сърцето са скапаняците, които непрестанно саботират трезвия и здравословен начин на живот, към който Мозъкът се стреми.

В случай, че сте по-големи фенове на реалния живот обаче, трябва да сте наясно, че мозъкът сам си е виновен за всичко, а езикът, сърцето, а накуп с тях стомахът, червата, черният дроб и жлъчката са онези, които му сърбат попарата.

На фона на глупостите, които онази пихтия в главата ви е способна да сътвори, дори най-бавният метаболизъм и всичките едри кокали на този свят страхопочитателно немеят. Затова е важно да споменем, че настоящият списък е съвсем кратък и неизчерпателен поглед върху по-забележителните от тях.

ПО-ДОБРЕ СЕГА ОТКОЛКОТО ПОСЛЕ (А МОЖЕ БИ НИКОГА)
Наред с купищата си други недостатъци, представителите на човешкия род са шеметно нескопосани в предвиждането на бъдещето и в предположенията от тип „Какво бихте направили, ако…“.

Независимо от всичката сигурност, която животът в съвременно общество ни предлага, ние все още предпочитаме да получим малко удоволствие веднага, отколкото да изчакаме да бъдем удостоени с далеч по-голямо възнаграждение в бъдещ момент.

Въпросният феномен е познат в икономическата наука като „хиперболично дисконтиране“, но има своето проявление и в сферата на т.нар. здравословен начин на живот. Едно класическо изследване от 1998 година много добре демонстрира това. В него участниците са поставени в имагинерна ситуация, в която могат да избират между плод и шоколад, за да задоволят глада си. 74% от тях предпочитат плода на хартия, но когато сценарият е разигран с реални храни седмица по-късно, 70% посягат към шоколада.

Небезизвестният маршмелоу експеримент пък затваря една банда малчугани в стая с лакомство и дилема: да грабнат бонбона на момента или да изчакат до завръщането на учените и да получат два бонбона като награда за търпението си.

Едва една трета от хлапетата успяват да дочакат своя бонус, но по-интересните изводи от експеримента стават ясни години по-късно. Колкото повече стоицизъм са проявили децата по време на този опит, толкова по-добре са се справили в живота. Най-търпеливите участници се радват на по-високи оценки в училището и университета, по-нисък индекс на телесната маса и по-успешна професионална кариера.

ВОЛЯ ДО ИЗЧЕРПВАНЕ НА САМОЧУВСТВИЕТО
През 2005 година екип от психолози събира неколцина студенти, разделя ги на групи и ги оставя да се поопознаят. След това ги привиква един по един и ги разпитва с кои двама свои събеседници би искал да сформира екип за следващ етап от изследването. До този момент всичко е прекрасно, но след него всеки участник е известен на случаен принцип, че:

1.       Всички представители на неговата група са го харесали и искат да бъдат в екип с него.

или

2.       Никой не иска да работи с него.

В следващия етап от изследването екипи няма, но има проформа дегустация на шоколадови бисквити. Очаквано или не, получилите известие №2 изяждат два пъти повече бисквити от получилите известие №1. Помолени да обяснят как са се чувствали, те казват, че изкушението е било прекалено неустоимо. Привилигерованите студенти пък не отчитат подобна слабост, за което може би е виновен „бързият метаболизъм“.

Автор на експеримента е Рой Баумайстер, който провежда редица други подобни опити и е написал една книга и няколко учебника за всевъзможните начини, по които човешката воля може да бъде изчерпвана. Потъпканото достойнство е само един от тях.

МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО, КАЗВАТ
Противно на всеобщата логика, колкото повече говорите за целите си, толкова по-малко вероятно е да ги постигнете. Това не съм си го измислил аз, а е потвърдено в редица психологически тестове, в които неизменно се повтаря изразът „социална реалност“. А тя доста се различава от реалната реалност…

Всеки път, когато си поставите цел (да отслабнете, например), пред вас стои дълъг и осеян с работа път. Да спрете захарта. Да ограничите алкохола. Да тренирате минимум 3 пъти седмично. Да наблегнете на плодовете и зеленчуците… но работата е там, че всяко споделяне на вашата цел с друго човешко същество ви оставя с измамното усещане за отметната, ако не и добре свършена работа.

Кратката версия: удоволствието от обсъждането на целта и адмирациите от страна на отсрещния човек ви оставят далеч по-малко мотивирани да положите реални и продуктивни усилия.

БЪРЗАТА КУЧКА…
Като човешки създания, вие сте програмирани системно да подценявате времето, необходимо за свършване на една задача. А всички онези заглавия, които ви обещават да отслабнете с 10 килограма за една седмица, по никакъв начин не облекчават положението. 

Като следствие, почти никой средностатистически човек няма реалистични очаквания за нормалните темпове на отслабване.

Всички ламтят за плажна форма днес или най-късно вчера, а в същото време науката неведнъж е демонстрирала, че колкото по-големи са очакванията, толкова по-голяма е и вероятността един диетиращ да не дочака първите резултати от лишенията си.

ГЛЕДАЙТЕ ХУБАВО, НО НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ОЧИТЕ СИ
В американския щат Ню Йорк живее един изследовател на потребителското поведение и взаимодействие с храната. Той се казва Браян Уонсинк и е публикувал повече изследвания, отколкото ние с вас, взети накуп, някога ще прочетем. Редица от тях са посветени на всички онези фактори от околната среда, които карат човек да се тъпче несъзнателно, далеч отвъд пределите на глада.

Благодарение на тях знаем, че колкото по-голяма е порцията пред вас, толкова повече от нея ще попадне във вас. В колкото по-голяма чиния е сервирана храната ви, толкова по-малко ще ви се струва тя и съответно – толкова по-голяма е вероятността да копнеете за още.

Броят погълнати калории е правопропорционален на броя на хората, с които се храните около масата. Ако се храните в компания с наднормено тегло, е почти сигурно, че ще изядете повече храна. 100 милилитра алкохол, сервирани в разлята чаша, изглеждат значително по-малко от 100 милилитра алкохол, сервирани във висока чаша.

Работещият телевизор (а и всяка друга форма на развлечение) ви оперира от чувство за ситост. Колкото по-трудно се яде една храна (например с азиатски пръчици), толкова по-трудно ще преядете с нея. Джънк на една ръка разстояние е погълнат джънк…

ЕПИЛОГ
Сигурно сте чували, че най-бързият начин да свалите 10 килограма е да си отрежете крак.

Най-сигурният обаче е да махнете главата си.

Това в рамките на шегата, естествено… и не съвсем.

И ВСЕ ПАК … ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, ЗА ДА СЕ НОСИШ ИЗ НЕГО КАТО ЧИРОЗ!

 

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *