GO AGENT В ДЪБЛИН: ЕВЕЛИНА ПАВЛОВА
За ирландското инди и усмихнатите хора с чаша в ръка
Евелина Павлова
Винаги сме свързвали Евелина Павлова с честни и емоционални проекти. Тя е познато телевизионно лице и радио глас и истински нещотърсач на пълен работен ден. Наскоро чаровната ни агентка се върна с торба истории от Дъблин, а ние я хващаме, докато е все още подвлaстна на емоциите и ирландскoто кафе. Малко идеи какви да ги вършиш в най-зеления град, чети надолу:
Колко време се подвизаваше в Дъблин?
Едва три дни. Напълно достатъчно, за да усетя града и недостатъчно, за да го опозная. Първия ден успях да се разходя безцелно по улиците. Когато съм някъде, тези часове всъщност са безценни, те ми помагат да разбера по-добре къде се намирам. Да обядвам сама в някой местен пъб или да пия кафе на някое случайно място. В тези часове трупам най-истинските спомени. Без график и бързане. И обикновено сама. Следващите два дни в Дъблин бяха по план – музеи, концерти, пъбове, парад за Св. Патрик.
Какво ти се искаше да знаеше, когато пристигна там?
Искаше ми се да знам повече за ирландската съвременна музикална сцена. Те имат много силна инди рок сцена. Бях на концерт на Кodaline и Walkin on cars и беше фантастично.
Опиши ни типичен местен.
Около 30-годишен (в Дъблин има много млади хора). Елегантен, но не преднамерено. Момичетата изглеждат, сякаш им е лесно да са хубави. Семпло облечен с дънки и кецове, но доста смел по време на Св Патрик. Спокоен. Хората излъчват спокойствие и това е, което най-силно ме впечатли. Усмихнати с чаша в ръка.
Разкажи ни за най-интересния човек, с когото те срещна Дъблин…
Не беше местен. Срещнах интересни хора от цял свят. Запознах се с Ник, колега, радио DJ от Рок радио в Кения. Също и със Сара от Мадрид. Беше интересно да разбера, че всъщност медиите по цял свят са изправени пред едни и същи предизвикателства. Пътуванията помагат човек да види по далеч от носа си.
Препоръчай ни места за парти, хапване… някой специален ирландски пъб…
Най-интересното нещо, което опитах, беше дегустация на различни видове уиски, които се предлагат с различни видове сирена. Неописуемо е. Също така ирландското кафе. Предполагам се пие след обяд, защото отново освен кафе има уиски, бита сметана и всичко това разбъркано с канелена пръчица.
Трябва да се види При Кехоу например. Всъщност всеки ирландски пъб е интересен. Където и да попаднете, няма да съжалявате. Имат традиции в това отношение. Първият пъб е създаден преди 900 години.
Кои са забележителностите, които би вкарал в графа “задължителни”?
Музей на писателите. Там разбрах, че любимите ми Оскар Уайлд и Джеймс Джойс са ирландци.
Музей на уискито, Old Jay
Да се разгледат графитите по улиците. Те са изкуството, чрез което градът пуска мост между миналото си и настоящето. Те внасят съвсем законно и нарочно съвременен дух и красота в Дъблин.
Разкажи ни за това, което се случи по време на Деня на свети Патрик.
За празника се събират над 100 000 души от цял свят. Това е най-шареното множество хора, което съм виждала. Детелинки по дрехите, раирани чорапи, зелени антенки в косата, татуси, които те канят да целуваш по лицето, бради от китеници, над сто вида различни зелени шапки. Маршируващ колорит по централните улици. И много, много млади хора. И много деца. За децата този ден беше като Коледа през пролетта.
Колко точно зелено беше около теб?
Вече съм сигурна че има зелено, по-зелено, „ирландско” зелено. И това е очевидно в снимките. Даже стъблата на дърветата са масленозелени. Стори ми се, че и локвите са зелени. Обясняват го с мекото и влажно време. Там доста вали, въпреки че в наша чест през тези три дни не валя. Умишлено исках да видя техен градски парк. Беше като картичка. А по време на самия празник беше още по-зелено, заради зелените костюми.
Разкажи за костюмите, в които хората се обличат… феи, банани, какво още? Можеш ли да сравниш празника с някой от нашите?
Донякъде с кукерските празници, но там маскирането е достъпно за всеки, защото е много лесно да се издокараш като приказен герой в зелено. И не е страшно.
По какво Дъблин прилича / различава се от София?
По-спокойно е. Сякаш никой не бърза. В една градска градина, изрядно подредена и безупречно чиста, видях майки, които си почиват в хамаци на дърветата, докато малките им деца лазеха в тревата, а тийнейджърите играеха фризби.
Другата разлика е, че не видях толкова скъпи коли и нагласени жени. Мисля, че предпочитат да харчат за това да се чувстват добре, вместо за това да изглеждат богати.
София също е доста зелен град. В София също има много история и извън музеите.
.JPG)
Когато тръгваш на път, кой е твоят източник на травел информация?
Преди време ми предстоеше пътуване до Сиатъл и доста слушах локални радиа, преди да тръгна. Четох местни сайтове, за да разбера какво се случва в момента в града и какво мога да чуя и видя. На третия ден там ми казаха, че не съм турист, а съм местна. Да, видях къде са снимали „Безсъници в Сиатъл“ и къщата на Кърт Кобейн, но също така и разни актуални „нетуристически” барове, в единия от тях се оказа, че са правили първите си лайфове най-великите сиатълски банди.
Пътуването ми в Дъблин беше като част от една група радиожурналисти и блогъри от цял свят, поканени, за да изживеем заедно Св. Патрик. Беше перфектно организирано и аз се доверих на подготовката на екипа, който ни покани. Оставих се да бъда изненадана.
Кои са трите задължителни неща, които взимаш със себе си, когато пътуваш (изключваме тройката на лични документи, пари, телефон)?
Аз съм пристрастена към пътуванията и бях страшно щастлива, когато проумях, че са ми необходими само две карти за да тръгна – лична и кредитна. Не тръгвам с много багаж. Предпочитам да се прибирам с повече неща. Винаги нося апарат, защото обичам да снимам, имам си любими кецове за пътуване и шал. Хубавият шал се превръща в топла дреха, ако се наложи. Имам си и една чанта, която съм нарекла „чанта за път” и която се превръща от дамска в пътна и побира много неща за нула време.
редакторите
