ЧОВЕКЪТ ЗАД ONE SHOT ВИДЕАТА НА FACING THE SUN – ВИКТОР АНТОНОВ – RIKK

Режисьор, който снима клипове на един дъх и сбъдва чужди мечти

Той е нормален софийски… щях да кажа дришльо, ама се сетих, че е свястно момче, което израства в столицата, танцувайки хип-хоп в един от най-добрите отбори – Electric Force. След като приключва с breakdance кариерата, прави няколко оборота на глава и сменя посоката, записвайки специалност Кино и режисура в Нов български университет. Нещата бързо му се получават и така от брейк танцьор Виктор Антонов, по-известен като Rikk, става режисьор.

С днешна дата той е един от най-предпочитаните режисьори на родни музикалните клипове, като зад гърба му стоят видеа за Monte Music, Virginia Records, Spens, Fo, Ъпсурт, R&E, Coolio, Haddaway, Facing the sun, Маги Джанаварова и др. Визуалният му стил е много разнообразен, динамичен и експресивен, което го прави чудесен за поредица на Facing The Sun – ONE SHOT (с изключение на видеата на Ицо Хазарта – Хип Хоп и Явката DLG – “Пожарогасител” всички други са негови бел.ред.). Скоро стартира и втората част на поредицата с „Трудният път“ на Бобо, отново перфектно реализиран само в един дубъл. Ей така, на един дъх, му изстрелвам и аз своите въпроси за живота, за нещата и за живота на нещата.

Как започна аферата ти с режисьорската професия?

След като дълго време танцувах, в някакъв момент реших, че е време да се насоча към нещо друго, с което да се занимавам. Тогава се записах да уча в НБУ и случайно или не попаднах в специалността Режисура. Тогава не бях наясно точно какво ще ми се случи, но ми изглеждаше подходящо, защото така или иначе участвах в най-различни тв продукции, които ми бяха дали поглед върху нещата. Разбира се, винаги съм бил фен на музикалния шоубизнес, в частност на клиповетете, както и на киното.

Какво беше първото нещо, което излезе изпод ръцете ти?

Първият ми професионален видеоклип се случи през 2010 година и беше за SLIMsize, групата на SLIM. Това си беше сред малкото хип-хоп видеа на ниво тогава. Повечето се снимаха главно в нечий гаражи и градинки предимно. След този клип станах особено популярен в рап средите и последваха продукции за Атила, Startera, както и за някои поп артисти.

Какви са предизвикателствата в тази професия?

За мен лично предизвикателството е в това да представям в клиповете и рекламите, които снимам, реални истории и емоции. Да показвам хората такива, каквито са. Защото повечето колеги снимат на фон пеещи хора, а аз обичам реализма, харесва ми да съм буквален.

Кои са най-нестандартните локации, на които си снимал в този ред на мисли?

Последната, с която имахме известен проблем, беше по врeмe нa клипа на Спенс и Homelesz. В една борова гора бяхме и проблемът беше, че е февруари, а ние трябваше да изградим апартамент в нея. Уж не трябваше да е чак толкова сложно, но предния ден заваля сняг и нещата леко излязоха от контрола ни. Като започнем от това, че върху апаратурата ни падаха огромни снежни топки, и стигнем до там, че колата с актьорите катастрофира по пътя. За щастие караха с 20 и всички останаха живи и здрави.

Ако трябва да съм честна с теб, за мен ти стана известен със серията си One Shot видеа, които реализира за Facing The Sun. Какво е различното при заснемането на едно такова видео?

За мен това е едно особено предизвикателство. Концепцията на тези видеа е да се върнем към корените на хип-хопа. Да пресъздадем блок партитата от едно време, когато MC-тата събират свои колеги, приятели и фенове в среда, близка до тяхното светоусещане, и забиват парчетата си. В тези видеа се вижда колко хип-хоп точно е даден изпълнител. Ако никой не дойде да се снима в клипа му, най-вероятно нещата нещо му куцат.

Колко дубъла трябват за заснемането на едно подобно видео?

Различно е. Трудното при тези снимки е това, че трябва много точно всичко да се хореографира. Трябва да синхронизираш всички тези хора, които в повечето случаи са приятели на някого и не са професионалисти, и да ги респектираш. Защото тях не ги бърка продукцията – някой решава, че му се допива бира, друг, че му се ходи до тоалетната и не ги интересува, че след малко трябва да са в кадър и от тях зависи нещо. Това всъщност е трудното. Разбира се, и това, че имаш постановка и хореография за 4 минути време, която трябва да мине почти без грешка.

От всички ONE SHOT-и кой ти беше най-трудният?

Може би "Трудният път" на Бобо. Трябваше да се качваме целия екип 6 етажа нагоре, докато снимаме, а и трябваше да изпипаме нещата добре, тъй като това беше първото видео от втория сезон на поредицата.

Как се справяш с егото на "звездите" и с това, че повечето от тях сериозно се бъркат в работата на режисьорите?

Всъщност нямам проблем. Общо взето, разглеждам нещата така – аз песен нямам, мога да изкажа мнение по въпроса, но се съобразявам главно с изпълнителите, които познават феновете си, градят определен имидж и съответно имат идея за това, как визуално да представят музиката си.

Ти си работил и със световни имена…

Да, снимал съм с Coolio, Haddaway и разни чуждестранни MC-та. Но това са хора с огромен опит зад гърба си. На Запад хубавият видеоклип е задължителен от години, докато клиповете в България тепърва стават модерни и се комерсиализират. Световните артисти са минали през времена, когато, за да имаш клип, трябва да си част от лейбъл, който да извади нечовешка сума пари, за да реализира подобна продукция. В повечето случаи един клип преди си беше реклама за настоящия албум, начин той да се популяризира. Сега вече клипът е просто реклама към песента.

Вдъхновението ти на какво се дължи?

Възхищавам се на скандинавски и руски артисти и техния стил. Скандинавците с тяхната натуралност, руснаците с тяхната емоционалност, която минава през глем и бюти шотове.

Кратки или дълги форми на изразяване предпочиташ?

Предпочитам кратки форми, въпреки че съм снимал и филмови продукции. Но наистина кратките форми на изразяване са ми по-любими. Имаш свобода, голямо разнообразие и не е нужно 4 години да работиш за нещо, което може и да не се реализира.

NASIMO – ОЩЕ ЕДНО СКРОМНО МОМЧЕ