София издиша

Неравностите по Софийското равно поле, които убиват завистта към софиянци

  • 24.08.2016
  • от Хрис Караиванова

Не хабете излишна енергия да мразите София и изстрадалите й жители, мили дежурни хейтъри на всичко и всички. Вече съвсем не остана повод за завист. Есенното завръщане към рутината за столичани ще бъде повече от тежко с новия, трети сезон от реалити формата „Строеж на метрото“. В допълнение част от бул. „Черни връх“ е затворен, за да осигури задължителна нервна криза за хората в задръстванията. Пътниците в градския транспорт пък вече се возят в него като царе, по-точно плащат като такива. Емблематичните контрольори дебнат ли, дебнат. Обикновено за да те свалят по тъмно на спирката при Булонската гора, за да те уплашат повече от Стивън Кинг. А при всеки по-силен дъжд стават неподозирани катаклизми, хора остават заложници на наводнени подлези, тук-там пада по някое дърво, понякога цяла тераса.

Тази софийска есен отново ще остави на произвола на съдбата и някои от малките жители на пренаселената ни столица. Както всяка година приемът в ясла и детска градина е еквивалент на това да удариш шестица от тотото. Тези, които не са успели да съберат достатъчно точки от сложната и съмнителна система за кандидатстване, остава да разчитат на баби, дядовци, съседки, гледачки и най-вече на чудо.

До пролетта, когато пак ще се подават документи, 3 - 4 деца ще водят ръкопашен бой за едно място, ще се измислят теореми за събиране на повече точки, ще се лее куршум и много други. Още ли завиждате?

Не ни мразете, моля ви, ненужно е. Да, София не е България, но тази неравнопоставеност много често е в наш минус. Тук човек си плаща за всичко по много, а за сметка на това не получава почти нищо. Особено като живее в центъра. Представете си как всяка година плащате на общината една сума за привилегията да паркирате в някаква уж приемлива близост до дома си, който пък е в синя или зелена зона. Дотук добре, обаче всеки ден се оказва, че няма къде да паркирате, освен в радиус от 8 км, а за да достигнете до този факт, въртите по пресечките около 40 минути, изпълнени с надежда.

В това време точно тези от „Надежда“, а и от „Обеля“ са дошли да вечерят в заведенията около вас, така че, да, място за вашата кола няма да има. Нищо че плащате.

Така ще е и всеки уикенд пак защото всички квартални жители са предпочели да дойдат да пият кафе на „Витошка“ с колата. През седмицата пък някой от хората, дошли в командировка, ще е завзел вашето мечтано местенце. Ама така е, не давате достатъчно. Догодина – платен паркинг.

Да разгледаме неравнопоставеността и във връзка с един основен разход за живот – наема на жилище. Тук илюзията е пълна. Повсеместно битува слухът, че квартирите са в райско изобилие и намираш идеалния вариант дори в просъница. Фактите обаче са някак по-различни и те изправят пред дилемата да отделиш мащабно количество пари за наем или просто средно много пари за абсолютно надценена дупка. Освен това всеки втори в София е брокер, затова конкуренцията е жестока, а познанията относно търсенето и предлагането, сведени до минимум. В битката за клиенти падат много жертви, а най-голямата е времето ти, което ти бива губено за огледи на всевъзможни отвратителни имоти.

Те, разбира се, са описани с романтизма на Едгар Алан По, а снимките са приятно размазани или показват кранчето за топлата вода в кухнята. Отивайки на място, разбираш, че апартаментът се намира изобщо не където искаш, а  това, че е набеден за преминал през основен ремонт, явно се дължи на тежката деменция на собственика.

Самият наемодател ще продължи да бъде нахален и впоследствие, когато ще ти поиска 2 - 3 наема депозит, ще държи всеки месец да се виждате, за да взима парите кеш, понеже не му се плащат данъци, а междувременно напълно няма да му пука, че по стените му има мухъл и бойлерът е ръждясал. Като искаш да живееш в София, така ще е.

Какво да кажем за широко използваното словосъчетание „кариерно развитие“? Тук борбата е безмилостно жестока. Всички без доза колебание се засилват към столицата с амбицията да търсят по-добри възможности. Няма значение кой има покритие зад голямото си желание да бачка в София, всеки е добре дошъл да опита. В което няма нищо лошо, стига да не ставаше така, че сума ти народ живее тук от години някак по принуда, щото просто няма реализация в малкия му роден град. Столицата е мръсна и гадна, пренаселена и шумна, обаче това е положението. Тук трябва да се живее, няма какво да направим, стоим и мрънкаме безутешно и само да построят магистрала „Хемус“, веднага тръгваме да правим грандиозна кариера в туризма по Северното Черноморие.

Всъщност за мен най-големият проблем на София са нейните жители. Независимо дали са онези митологични кореняци, които могат да се наричат така само ако покажат столично родословно дърво до девето коляно. Или пък са тези, придошлите от всякакви населени места, носещи със себе си различни интересни навици и диалекти. Няма значение от кой тип, повечето хора смятат за свой дълг да мразят София и да се оплакват от нея безкрайно. Разбира се, никой никога няма да си мръдне пръста, за да подобри някоя кофти ситуация, нито пък ще си тръгне от града, който толкова много ненавижда.

А пък, да знаете, има една нищожна прослойка от хора, някакви странни еднорози, които като мен обичат София. Разбира се, не харесват всичко в нея, но така е при всяко влюбване.

И най-много не харесваме вас, които смятате за задължително да оплювате града, в който така упорито сте се внедрили, с оправданието, че просто нямате друг избор. А опции има, само дето пък не ви се мият чинии в Дрезден, където вечерта няма с кого да излезете да обърнете 2-3 уискита. Студени германци такива, мамка им. Не искате и да обработвате 12-те декара около родното село на дядо ви. В столицата си е най-лесно, ще обикаляте центъра, ще си хвърляте боклуците по улицата, после ще обсъждате темата за боклука с възмущение и неприязън. Същевременно тези, които пък са решили да живеят в центъра, ще плащат огромен данък смет, ама нищо, то така е честно, като са си избрали апартамент на „Витошка“, гъзарите му с гъзари. И ако можеше, никога, ама никога нямаше да си отглеждате децата на този мръсен въздух, нищо че самите вие не слизате от 20-годишното си возило. Мечтаете за китна къща с двор и басейн, обаче ако може да се намира между два големи хипермаркета, парк, училище, метро и няколко готини бара.

Да, ама не може. Не може и само да мрънкаме срещу неща, които зависят от нас. Срещу властта, която всеки път така чинно си избираме, тези душмани, които направиха така, че да не можем да живеем на село. Срещу Топлофиикация, Софийска вода и бездомните кучета. Срещу тази ужасна столица, която невинаги сбъдва мечтите за популярност и богатства, и срещу онези, които някога са си позволили да кажат добра дума за нея. Тези последните са ясни, те са богати наследници, ненормални са, не им пука за обществото и като цяло единствено Богдана Карадочева би могла да ги разбере.

Стига си плюл провинцията. София е ужасно кичнозна. Наистина ли не вярваш?