Коледен с(дух)

Не всички искат лампички и кич

  • 24.12.2016
  • от Пам Велидис

Лекува се само с искрената радост, която може да дариш на семейството и близките си, които, въпреки че са те огорчавали, те обичат дори когато най-малко го заслужаваш

Празниците не са моето нещо и го знам от години, но не мрънкам за това, а може би трябва, защото, ако излея всичко, което мисля, ще ми олекне. Не ме тресе инфантилният синдром да наливам хейт срещу хората с коледно настроение. Напротив, радвам им се и дори малко им завиждам, но не знам колко благородно, защото искрената радост си е рядкост да я срещнеш днес. Все повече се надигат ордите на хора, които покрай празници се чувстват луднали и във водовъртежа на ужас без край.

В началото на декември дори организацията за честване на мой рожден ден ми носи повече стрес, отколкото положителни емоции. Все едно е задължително да си еуфоричен и щастлив, а накрая на вечерта, когато погледнеш календара и празникът вече е отминал, трябва да ти стане тъпо или започваш да чувстваш някаква празнина. Точно в този момент откривам, че

думите „празник“ и „празнина“ са почти пароними, което окончателно в моя празничен речник ги превръща в синоними.

Има някакви никакви дни, които не са обозначени като празници, и не изпитвам тежест да организирам, да си подбирам какво да облека, да готвя и да се отдам изцяло по приготовления, но точно сега се чувствам като отрязана елха. Прибрали са ме от естествената ми среда, взели са ми всичко, за да ме накичат с гирлянди, играчки и лампички, за да радвам. Това е моята функция. Всъщност всеки знае, че няма нищо по-тъжно от изхвърлените елхи в кофата след празника, булчинската рокля, която събира прах в гардероба, балната рокля, която след година ще се опиташ да продадеш на половин цена, защото вече не ти трябва...

Не мога да открия смисъла в това да се насилвам да бъда щастлива, когато не се чувствам добре. Никога не ме е бивало в това да се преструвам. Не може ли просто да се чувстваме и да се държим естествено, без да бъдем съдени. Трябва ли да бъда безумно развълнувана от масовото събиране на отрупани трапези, когато зад блещукащите прозорци е почти сигурно, че някой от семейството ще каже: „Натъпках се като прасе и не мога да дишам!“, и няма да се случи нищо повече?

Трябва ли да съм впечатлена от естеството на самите празници, които се честват, когато те са съществени само защото ще има някой и друг почивен ден и хората масово не са запознати защо и какво точно се чества.

Това ярко си личи от недоволството, че тази година Коледа се е паднала баш уикенда, когато и без това почиваш. Не можеше ли да се падне в понеделник, та да има поне още един ден на мързелуване. Независимо с колко прекрасни хора си обграден и колко положителни събития предстоят, този декември за някои хора се превърна в най-изтощителния месец. Дори не обичам толкова лятото, но го предпочитам пред студа навън, а принципно обичам студ. Отменям срещи, отбягвам хората и до завист гледам еуфорично настроените коледни дружинки, които се туткат и суетят около щандове с коледни играчки.

Някой би казал, че съм ужасен човек, и вероятно ще бъде прав, но всички хора сме ужасни, когато просто имаме кофти период и това да осъдиш някой, че не се чувства добре заради предстоящите празници, няма да промени състоянието му. Когато температурите на настроението се изравнят с метеорологичните наоколо,

ме обзема абсолютен коледен с(дух) и не съм сама в това, което не ме успокоява, но поне не се чувствам като аутсайдер.

Истинско щастие е, че просто ще се видя със семейството ми, което ще се опита да е спокойно, да не повдига наболели за тях теми като „защо още нямаме внучета, дъще“ и след няколко чаши вино отново ще мога да видя по зачервените им бузи и историите, които ми разказват за младините си, онези хлапаци, които са били. Спомняш ли си и тези публикации из социалната мрежа, че всички очакваме с нетърпение 2017, но може да се появи 2016s? Почти убедена съм, че очакванията нещата да се подобрят, без да се постараеш, са една абсолютна заблуда.

Затова ще се постарая, щом празниците ме сдухват, поне всички останали дни от годината да са ми празнични.

Моите лични празници, когато никой друг не празнува. Няма да  пропилявам нито миг повече в лошо настроение и излишни негативни размисли, а ще опаковам подаръци, защото коледният с(дух) се лекува само с искрената радост, която може да дариш на семейството и близките си, които, въпреки че са те огорчавали с очаквания, те приемат и обичат. Дори тогава, когато си темерут на Коледа, и изобщо най-много, когато най-малко го заслужаваш.

Внимавай на коледното парти: идеи за оцеляване.