Всяка Нова година празнувам така, сякаш в мен няма да остане нищо старо

Фойерверк в небето, конфети в косите и блясък в очите й...

0 коментара Сподели:
Всяка Нова година празнувам така, сякаш в мен няма да остане нищо старо

Всяка следваща Нова година е като ремонт. Искаш за момент всичко да спре, да се откъснеш от света и да започнеш нещата отначало, с повече сила за хубавото и по-малко тежест от дефицита, който те дърпа назад. За да продължиш напред всичко, от което се нуждаеш, е да се сбогуваш окончателно с това, което няма да се върне. Никоя от изминалите години няма да се върне повече нито по същия начин, нито по различен.

Затова трябва да празнуваш всяка идващата така, сякаш няма да остане нищо старо.

Опитвам да си представя последната ми година цялата, всеки ден от нея като призрак, който се прокрадва на партито, за да се забавлява на собствения си край. Ако тази година беше жена, всеки би казал, че има характер. Ще дойде и бясно ще размята коса така, че чак няколко човека може да пострадат. Няма да се облече в черно, понеже въпреки всичко, което е отнела на света, тя трябва да блести, защото финишира. Роклята й ще е лъскава, усмивката постоянна, злокобно ще впива очите си в теб, за да ти напомня за всички провали и успехи, падения и надежди, разочарования и промени.

Старата година вече е в историята и в един мимолетен миг може да си припомниш какво пропусна и постигна. Колко човека остави забравени в миналото и колко останаха до теб, колко любовни писма написа само в главата си, показа с очите си и изпрати по пощата и дали получи отговорите, които чакаше, или последваха нови въпроси.

В поне един ранен пролетен следобед се отказа да набереш номера на човек, който ти липсва, и реши да продължиш към нова лятна любов.

Много пъти телефоните оставаха глухи за желанията, които не протичаха по любопитните им линии. Линии, които се огъваха под въздишките ни, когато не намирахме думите, които да кажем. Същите линии, които до неудобство споделяха мълчанието, което като ножица разрязваше връзките ни, които трябваше да приключат. Имаше мрачни есенни дни, когато се разхождаше сам и единствената компания беше негативизмът – какво се случва в света, в средата ти и вътре в теб. Колко човека пропусна да поздравиш и

къде се раздаде повече, отколкото трябваше.

Всеки последен ден на декември точно в полунощ има фойерверк в небето, конфети в косите и блясък в очите й, а отминаващата година ще те погледне за последно и ще потегли съм забвението си, но аз няма да я забравя.

През тази година се научих как да не ми липсват неща, които не ми трябват, но не се отричам от тях и от начина, по който са ми липсвали, когато са ми трябвали повече от всичко. Монетата никога няма две страни, стане ли дума за хора. Годините, които минават, са красавиците в шумната стая, които никога не трябва да забравяш.

Ако някой ден имам деца или има на кого, ще разказвам за теб, като за годината, когато осъзнах, че съм срещнала вечните любови, качествените приятелства и тежката корона на решенията, които всеки човек трябва да докосне в живота. Ще те разкажа, защото ще те пазя близко с уроците, които ми връчи и които трябва да раздам на тези около мен, за да не се отказват никога от непостижимото и да знаят, че всичко предстои.

Предстои, защото зависи от тях.

Ще разказвам, защото всичко минава и от горчилката остава само поуката от  преживяното досега. Ще вдигна наздравица за това и ще знам, че по-често трябва да казваме на хората, че целта на човека е да надмине себе си. Своята невъзможност, меланхолия и тъга. Както и че най-хубавото също потегля по траекторията извън контрола на времето заедно с най-лошото.

Ти беше една красива година и ако беше жена, също щеше да си страхотна. Малко зла, но страхотна.

Постепенно ще забравя щрихите ти, формите на тялото и лицето ти, ще останат само ярките моменти като разпръскваща се заря в небето и вярвам дълбоко, че ще бъдеш заменена с по-добра компания, която очаквам с нетърпение.

Сбогом и до нови срещи там някъде, където реша, че нещо, което трябва да бъде разказано, се е случило точно през твоите дни.

Разказът ми ще започва с „Беше обикновена година, когато…“, а ти ще възкръсваш за миг с младостта ми, която узрява през този нов януари.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *