Ръждясалата ми душа се нуждае от грамофон

Чуй какво има да ти каже грамофона

  • 09.01.2017
  • от Александра А.

Една приятелка скоро ми каза: „Когато за пръв път чуеш музика от грамофон, ще разбереш, че никога преди това не си слушала музика“. Колко е хубаво, че имам умни хора около себе си. Сега ще завъртя черния кръг и ще изключа за малко т.нар. реалност.

Предстоят много точки. На кратки разстояния. Чети с паузи. Поемай дъх между изреченията. Позволи си по-дълго премигване. Запалване на цигара. Поглед встрани. Тежки клепачи. А сега за грамофоните...

Никой не ти обещава любов.
Никой не ти обещава професия.
Никой не ти обещава деца.
Никой не ти обещава здраве.
Никой не ти обещава да си щастлив.
Обещай си грамофон и не обръщай внимание на останалото.

Грамофоните са любов. История. Достоверност.

Онази достоверност, която те кара да усетиш живота. Да почувстваш истинност. Да се увериш, че наистина си представител на човешката раса, а не си просто вегетиращо неидентифицирано нещо. Благодаря на Томас Едисън и Шарл Кро за фонографа. Благодаря и на Емил Берлинер за грамофона по-късно през 1887.

Плочите не са за всекиго. Плочите са за ръждясали ретро души. Отнемат време. Място. Енергия. Пари.

Но, по дяволите, струва си. Ценителите изпитват (почти перверзно) удоволствие от издирването на плоча на любим артист.
Чакането.
Получаването.
Разопаковането.
И допирът.

О, допирът до повърхността на плочата. Вълнение. Тишина. Треперещи ръце.

Оста бавно влиза в тясната дупка на плочата. Кръгът се завърта. Иглата фино и с пращене се включва в играта. И магията просто се случва.

Когато слушаш грамофон, ти трябва само да се настаниш удобно в креслото, да кръстосаш небрежно крака върху масата, да оставиш клепачите тежко да се отпуснат и докато едното чудо се върти, да спреш другото, на което си стъпил, и просто да се отнесеш в твоя си свят. Ако нямаш кресло, представи си го. Ако имаш прекалено много задачи, направи се, че не съществуват. Остани с грамофона. Влез в ума си. И отвори вратата на дрешника. Там не е точно Нарния. Там е твоят си свят. Остани в покоите на мисловния си дворец. Там ръждясалата ти душа среща хубавата музика и двете заедно започват да си измислят всичко, което може да бъде измислено. От другата страна на дрешника, докато се върти плочата, когато си във въображаемото кресло, всичко е толкова фикция, че в един момент заприличва на реалност и можеш да го докоснеш, ако се протегнеш. Или... или поне да го запълниш с плочи.

Освен от грамофон, душата се нуждае и от щастие... Крайно време е