"Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената." Стендал

Аз съм същият работохолик. Това е моят начин да издирвам липсващите парчета от себе си. Ако любовта я няма – я търся, ако не я намирам – я създавам, ако се разпадне – започвам отначало. Или както традицията повелява: „Луд умора нема!“. Когато пък се случи да не вярвам в нея, ролите ни се разменят. Вече така сме се сработили, че на моменти дори не се забелязваме и само онази пеперуда, живееща в стомаха, от време на време разярено размахва крила, за да напомни, че всички сме смъртни и сме истински живи само когато сме яхнали въпросното насекомо.

Постоянното мислене за някого не е любов, а чиста лудост. А лудостта не се лекува.

Твърде гениално Маркес я нарича демон. Онова непоправимо зло, което блести в погледа ми, докато навличам дънките върху пижамата, за да премина през девет квартала в десети, защото „трябва да ти кажа нещо“. Искам да те гледам, за да уловя всеки импулс, преминаващ през тялото, и всяко издайническо потрепване по лицето, а в очите ти… там е целият син свят.

О, лудост, твойто име е Любов!

Вдетиняването е същинският ефект на пеперудата, който любовта предизвиква. Децата нямат предразсъдъци, влюбените – също (ако не броим някои герой на Джейн Остин, разбира се). И също както децата нямат притеснения какво точно ще ги блъсне, докато пресичат – кола, автобус или влак, така и онези, лудите, не подбират. Затова и често кървят, обилно. Ще познаете яхналия пеперуда освен по цветния прашец, който се сипе около него, разпилян от ципестите крила на превоза му, също и по детския поглед и по онази вяра във възможното щастие, вярата в смелостта на изгорелия в последната си връзка феникс, защото

всеки феникс обича да си играе с огъня и само в огъня е жив.

Някои се опитват да я изиграят, любовта, като обмислят последователно стратегическите си ходове. И аз се подхлъзвам така понякога, признавам. Но да знаете, че „мъдростта идва, когато вече не служи за нищо“ ( Из “Любов по време на холера”. Затова и няма за какво да си хабите времето и нервите в опити да я прилагате. Съдбата обича влюбените, не и всезнайковците. Влюбите ли се, нищо не можете да промените, finito. Да сте го мислили навреме. Иначе бъдете си мъдри, но пазете го за друг случай. Това го знае всяко дете.

За някои любовта е в лунните стъпки на Евтим Евтимов, вечна неизвестна или пък досадно позната като вкуса на бонбони „Амфора“. Според Стендал тя кристализира и има различни аспекти. За мен… тя е просто онази Чехова шега, която ни изблъсква от ръба, защото (представете си само за миг) какво ли би било, ако просто се решим да полетим в пропастта…

Ако не си попаднал в омагьосания кръг на лудостта ( все още), замисли се и прочети колко скоро ще е прекалено късно.