Аптечка за ранени души

Или как да действаме, когато препълним емоционалното кошче

  • 18.02.2017
  • от Катерина Ковачева

Утрото носи нови шансове за всеки. Но може би не се възползваме от тях навреме, иначе всички тези нещастни лица, които срещах по път за работа, нямаше да изглеждат в този вид.

Ако знаеш, че днес можеш да промениш част от света, от къде би започнал?

Трудно е да отговориш кой най-много има нужда от теб точно днес и точно сега. Но може би е правилно да помогнеш първо на себе си.

Колко често стигаме до предела? Вероятно на всеки час казваме по едно „ох“, три „уф“ и няколко „не мога вече така“. Истината е, че всеки има своя болка и свои терзания. Но освен това има вирус, който витае в студените дни на февруари - „затормозен от всички и всичко“. Симптомите са близки до тези на обикновената настинка с особености на големи дози неприязън, отпадналост и дори апатия. Но хоспитализирането на болни показва, че само с лекарства няма подобрение.

Истината е, че е време за смяна на лентата. Нужни са на нови актьори или просто смяна на сюжета.

Но за да режисираш новото начало в живота си е нужна немалка доза смелост. Но дали само ако казваме „да“ на всичко, което чука на вратата няма да успеем да подобрим душевното си състояние? Съгласна съм да започна да търся мечтаната работа, започвам ремонта, който отлагах, боядисвам се руса.. Понякога в теориите за търсене на щастието обясняват как е нужно само едно действие да засили инертно цялостния механизъм на промяната.

Не се обеснявайте излишно, не се извинявайте за това, което сте. Единственото сигурно нещо е, че няма нужда да оправдаваш действията си пред другите, когато само ти от хората около теб имаш желание да дерзаеш. Лошото е, че рядко имаме шанс да си вземем дължимото време за почивка или дори да използваме момента да опознаем сами себе си.

В крайна сметка изтърваме влаковете до щастливата долина, не заради лоши избори, а заради пропуснати шансове.

Затова искай, каквото ти се полага – а именно пълна свобода от оковите на бюрото в службата, от досадните монотонни дни, или дори от задълженията, които теб чакат да ги свършиш. Промени само начина, по който гледаш днес критично съседа с хъскито, което всеки път скача да ти се радва и ти каля панталоните или просто сложи розовите очила и със самочувствие вдигни главата нагоре. Намали претенциите, увеличи препоръките.

Излекувай душата си от раните, които ти сам си причиняваш, от бездействието, и изрови мислите и желанията, които набутваш цяла година между рафтовете в килера. Не чуждите амбиции са важни, твоите собствени стремежи са съкровенни.

А притежаваш ли лукса да мислиш за собствените си мисли?