Слънчице, време е да ставаш...

Момчето, което Ъпсурт някога търсеха с рефрена “Пролетта дойде, къде си бе, момче?”, най-вероятно просто е забравило да смени часа.

Но ето че природата се събужда, за разлика от нас.

Слънцето грее (след 7 и половина), а ние отново сме пътешественици във времето.

Всяка година познатата история се повтаря. В неделя по обяд разтъркваме гуреливи очи и започваме да се чудим какво точно трябваше да направим през нощта с онзи един час. Да го върнем назад или да го засилим напред? Ами часовникът на лаптопа? Дали се е настроил сам, или му трябва малко помощ? Възможно ли е сайтът на “Точно време” да си прави шеги? А сънят ни по-къс или по-дълъг ставаше?

Верен отговор: в 03,00 часа на 26 март местим стрелките на часовника с един час напред. После няколко месеца заспиваме по светло и караме колело към офиса в непрогледен мрак, но пък се радваме на ведро слънце и бира в парка след работа.

Уж ние променяме времето, а накрая се оказва, че то е променило нас.

Тази година обаче е малко по-специална от останалите. Освен върху телата ни формата на тероризъм, наречена “лятно часово време”, се отразява и върху възможността ни да бъдем политически активни. Затова, ако искаш да гласуваш, не забравяй да настроиш часовника – повтаряме – с един час напред, и гледай да не изпуснеш момента.

И така, цялата история с часовниците обърква ежедневието както на точните хора, така и на закъсняващите. Получават се и някои по-големи странности.

Гринуич например уж показва Средното гринуичко време (онова GMT, което трябва да зададем в онзи вълшебен миг, щом включим новия си телефон за първи път). През лятото обаче англичаните попадат в GMT +01:00 и по този начин се оказват с един час пред самите себе си. Или нещо подобно.

Малко история
Като всяко голямо откритие всичко започнало с криворазбран майтап. Бенджамин Франклин се пошегувал, че няма да е лошо, ако французите стават и си лягат една идея по-раничко. Около век след това новозеландецът Джордж Хъдсън и англичанинът Уилям Уилет съвсем сериозно и независимо един от друг (подобно на композиторите на песни за Евровизия) били осенени от гениална идея: да удължат деня през лятото.

Официалната премиера на лятното часово време обаче била проведена в Германия и Австро-Унгария през Първата световна война.

Първоначалното заглавие на познатия и до днес часови хорър с елементи на драма било “военно часово време”, но хитрите британци се досетили, че могат да го преименуват на “лятно часово време”, за да го направят по-привлекателно за хората.

Причината: спестяване на въглища (тогава) и електроенергия (сега). Както и по-малко агресия у населението (дали?). И така, докато пестим електрическата и губим телесната си енергия, идва време за море. И като заговорихме за море, нека не забравяме, че винаги има…

Спасителен пояс
На този свят съществуват държави и щати, които не си играят с часовника и Хаваи е един от тях… Алоха!

Преди да сме стегнали куфарите обаче, е добре да си припомним, че можем просто да се снабдим с витамин D от слънчевите лъчи в някой парк.

Витамин B, който се съдържа в бирата, пък е прекият път към пролетното щастие.

Ето това е истински happy hour!

Вече е и време да знаем как да се държим в обществото.