28 дни до Коледа

Един неколеден текст за зимната избирателна пропускливост на щастието и времето, в което имаш време

  • 27.11.2017
  • от Ивелина Иванова

Зимата е сезонът, който ни учи да обичаме дома си и това, че някой, когото  чакаме, ще се прибере след няколко часа да го стоплим.  Тя прави съненото протягане на кучето в пъти по-сладко, а мъркането на котката звучи като саундтрак на снега.  В зимата има достатъчно място да приюти креативността ни и нуждата да създаваме красота.

Защото всеки забит пирон в стената е функция на дома, при която той става някак по-пълен и някак по-наш. А дали на него виси някакъв спомен от околосветско целуване или коледен венец – няма значение. Важното е онова, което виси на стената, да краси най-вече в нас самите.

Зимата е сезонът, който ни учи да обичаме дома си.

Защото Коледа се празнува вътре и истинският празник започва тогава, когато приемеш вътрето не толкова буквално. Ето защо си позволявам през ноември да ми е по-коледно, отколкото вероятно ще ми бъде в последните декемврийски дни, когато отвсякъде звучат коледни песни и вървят коледни филми. Коледа през ноември всъщност живее в надеждата за идеалната Коледа. Защото дотогава има време, а то може да излекува всичко, което би помрачило онова, което трябва да е идеално, а не е. Може би телефонът ще звънне и ще се обажда онова закъсняло извинявай, което само ти си знаеш, че винаги ще е навреме. Може би дотогава дните ще бъдат достатъчни да простиш нечии неосъзнати грешки и отново да опаковаш подарък на техния физически носител. Може би тогава е още рано за финални равносметки и все още имаш шанса да изпратиш годината като един по-готин и по-щастлив човек.

Имаш време - вълшебните думи на новото време.

Зимата е онзи сезон, в който вън мирише на комини и студ, а вътре ухае на сладкиши с канела. На дивана вече постоянно стои по едно меко одеяло, в което да се увиеш, докато навън вали, и това е едно от най-блажените неща, за които се сещам. Кратките дни означават по-дълги вечери, осветени с приглушена светлина от артистични лампи и свещи. На точно такава светлина интимността блести най-силно. Можеш да я изцедиш от всяко пакетче чай, да я подариш под формата на масаж на раменете, да я получиш между топлите крака, където приплъзваш своите премръзнали.

Зимата ни учи как сами да си създаваме красотата, когато изглежда, че тя липсва.

Зимата ни учи на интимност. И е може би единственото обучение, по време на което се препоръчва много червено вино и хубава храна. Сега можеш да си сипеш по чаша и да разгледаш с какво ръчно изработено нещо можеш да си украсиш съществуването или да преминеш към някой хейтърски текст за кишата и консуматорското общество.  Защото всеки има избор какво да вземе за себе си от всеки един момент, но на едни им е по-топло, отколкото на други.

Прочети нещо готино за хората и пуловерите.