Коледни пости и други бири

40 дни смирение, а не диета

  • 29.11.2017
  • от Кати Папазова

Кога за последно си наложихте ограничение откъм някаква храна? Може би преди срещата на класа ви, преди сватбата на най-добрата ви приятелка или просто защото искахте отново да усетите чувството, когато влизаш в онези дънки, които ти ставаха преди две години. По принцип тази мотивация действа за максимум седмица, а накрая все едно си бил на вода три месеца. Най-често няма друг резултат.

Ако започваш коледните пости потези причини – не го прави. Ако ги започваш, за да ги замениш с поредната „различна диета“ – не го прави. Ако го правиш, за да привлечеш внимание или защото ти звучи като „много хипстър и different, брат“ – откажи се още преди да довършиш този текст.

Постите не са диета. Не са и „балансиран режим на хранене“. В началото хората са ги практикували два пъти в годината (преди Коледа и Великден) с цел да се доближат до бог, да бъдат по-смирени и по-добри християни. Да, ама милениълите, които сме на топа на устата в последното десетилетие, не се отличаваме като особено религиозни или смирени хора. Дали това е добре или не – мнения много. Търсим новото и различното във всичко, искаме нещата да се случват бързо, по възможност веднага. Ограничението от нещо като начин на съществуване не ни е познато.Просто защото всичко е тук и сега – храната ни е бърза, информацията и хората носим в задния си джоб.

Как тогава коледните пости, нещо, чиято традиция води началото си отпреди двадесет и нагоре века, биха намерили мястото си в ежедневието на средностатистическия милениъл, който познава само днес, забравил е вчера, а утре му е прекалено далеч?

Като някой със стаж от около две седмици спазване на строгия вариант на поста (без никакви животински продукти и алкохол) мога да кажа как се случиха нещата при мен. Откакто се помня, майка ми спазва постите, в началото само великденските, а от няколко години – и коледните. Никога не ми е правело впечатление, защото за мен беше нещо нормално в някакво време от годината тя да не се храни като нас. Никога преди тази година не съм го усещала и като нещо, което бих правила самата аз. Да, обаче 15 ноември наближи, а аз все повече мислех за това. Дойде самият ден, а аз си бях решила, че ще постя. Историята не е впечатляваща, дори не може да служи като вдъхновение за самия теб. Просто нейният пример, който имах пред себе си, малко или много ми е повлиял. Защото ограниченията не са малко, а не съм я чула да се оплаква нито веднъж.

Даже напротив, винаги е казвала „ако ти тежи или не можеш да продължиш – просто спри, няма нищо задължително“. Явно наистина така го усеща.

Като започнеш поста, особено за първи път, единственото нещо, което мислиш, е „какво мога да ям сега“ и „как ще живея без капучино“. Първите три дни за мен си бяха предизвикателство, защото търсех всевъзможни вегански заместители на нещата, които по принцип ям. След това спря да ми прави впечатление. Не ми липсва никаква храна. Защото, като поживееш по този начин малко време, осъзнаваш, че храната всъщност е най-нищожният аспект от цялото нещо.

Хората сме физически същества. За да усетим истинското въздържание от нещо, то трябва да има физически измерения – да не можем да го вкусим, усетим, докоснем. Няма как да се ограничим от любима емоция, усещане или енергия. Не сме на такова ниво, поне все още не. Смисълът на поста е да използваш ограничението от животински продукти (които, повярвайте ми, се съдържат в почти всичко, което консумираме) като средство да освободиш място за нещо по-истинско.

Немислейки за храна, се отклоняваш от земното съществуване и ставаш малко по-извисен.

Имаме чувството, че всички тези физически блага са нужни за съществуването ни, докато всъщност те съвсем не са. Много добре би звучала поговорката „много хубаво не е на хубаво“. Понякога цялото това изобилие от всичко, което ни се предлага, ни задушава. Постите притъпяват хищническото начало у човека и някак си те правят по-спокоен. Организмът се пречиства, но когато усещаш, че и съзнанието ти прави същото, чувството е прекрасно. Мисля, че си заслужава да опиташ само за да го изпиташ. За себе си. Защото аз мога само да кажа, че има такъв страничен ефект, не и да го обясня. А ако успееш и да „постиш“ от лоши мисли, лоши думи за 40 дни, значи си постигнал много. В ежедневието си не усещаме как голяма част от това, което казваме, мислим или чувстваме първично, има отрицателен заряд. Да се ограничиш съзнателно от това е много по-трудно, отколкото това да пиеш кафето си без мляко. Но в края на декември ще си е струвало.

Да, постът не е за всеки. Да, няма да се учудя, ако мнозина не могат да разберат смисъла му. Вече се отказах да обяснявам на много от тях за какво точно се боря чрез него. Това е нещо лично. Ако не го кажеш гласно или документираш, се случва още по-истински. Ето още един смисъл – да скъсаш за 40 дни и с показността, съпътстваща връзките ни, живота ни, работата, забавлението ни. Просто защото нашият свят работи така. Пробвай заради самия теб.

Ако ти се четат коледни книжки, това ще ти хареса.