Мила и Павлина изпращат Kreslo в космоса

На 7 декември в cosmos coworking camp можеш да видиш първата изложба на реставрирани мебели с история от Kreslo.Studio

  • 06.12.2017
  • от Биляна Славейкова

Момичетата от Kreslo.Studio са енергична комбина, която не се плаши от прах, мръсoтия и мирис на лак за дърво. Мила и Павлина откриват мебели с потенциал, които не просто връщат към "златните" им години, а съживяват със съвременен туист. Така например няколко стола от зрелия соц, направени от тогавашния майстор суперзвезда (известен като Боби Мацата), биват преследвани до дупка и възстановени в пълния им блясък за първата колекция на Kreslo.Studio. Как да разпознаваш мебелите с потенциал, пазим ли топли чувства към соц дизайна и какво ще можеш да видиш на изложбата тази седмица в cosmos coworking camp, чети тук.

Поли, Мила, какви ги вършите в Kreslo.Studio?

От близо 5 месеца се подготвяме за първата си изложба. Реално - намираме стари мебели и ги връщаме към живот - с реставрация на дървените елементи и експериментирайки с текстури и цветове на дамаски. И за двете да реставрираме мебели от истинско дърво и с история зад тях е сбъдната мечта. В момента сме в етап, в който превръщаме хобито си в сериозна работа и сме на път да изведем Kreslo на следващия етап. Надяваме се моделите да се харесат на хората, така както радват нас през целия процес на реставрацията им. А пък ако всеки от тях намери най-правилния дом, интериор и нов собственик, ще е най-хубаво.

Какви са мебелите, част от първата колекция на Kreslo?

Всички мебели, които са част от първата ни изложба, са изминали дълъг път, преди да стигнат до нас. Гостите ни ще могат да разгледат общо 26 отделни елемента, групирани в 8 сета. Акцентът в колекцията е цял запазен комплект холна гарнитура от 30-те години на XX век, който съдържа диван, два дамски и два мъжки фотьойла, маса и две табуретки. Разкошен комплект, който успяхме да възстановим в цялата му пълнота и го облякохме в millennial розово и синьо с намигване към поколението, от което сме част.

Как разбирате, че един стол, диван или друго има потенциал?

Първо е любовта от пръв поглед, разбира се. Когато видиш нещо красиво, което привлича вниманието ти, и не можеш да откъснеш очи от него. После идва оглеждането на детайлите - проверяваме общото състояние на конструкцията, дървото, дунапрена и/или пружините и вземаме решение дали да преминем към действие. Повечето мебели, които откриваме, имат огромен потенциал, който за съжаление в много случаи през годините е останал скрит под пластове блажна боя и прах. И именно тук се случва магията - да видиш красотата въпреки некрасивото и да успееш да ѝ дадеш нов живот.

По какви пътища стигат до вас и какво им се случва после?

Някои мебели сами намират пътя до нас, а до други сами си пробиваме. Процесът в общи линии е следният: попадаме на находка и я прибираме в склада по възможно най-бързия начин, следва изработване на план за действие и визуализиране на крайната цел, подбор на най-подходящия метод за реставрация, поправки по конструкцията и дървото. Накрая избираме тапицерията, която според нас най-много ѝ отива, както и допълнителните детайли, фалди, копчета и възглавници. Накрая събираме всички елементи заедно и воала!

Шкурката ли е най-добрият ви приятел?

Най-добрият ни приятел е Оги - нашият реставратор, който в действителност е майстор на дървото. Той владее до съвършенство изкуството на шкурката и длетото. Всички дървени детайли обработва изцяло на ръка за максимална прецизност. 

В колекцията залагаме основно на естествените цветове на дървените компоненти, защото така се разкрива в най-голяма степен красотата на самото дърво.

Случва ли се да завършите стол например, да си кажете "абе, не" и да го префасонирате отново?

Мила: О, да, случвало се е, разбира се. Такава например беше съдбата на два разкошни масивни дървени стола, които открихме при разпродажбата в хотел “Родина”. Някак се роди гениалната идея да ги боядисаме в “Санторини синьо”, а за тапицерията избрахме млечнорозово за единия и патешко жълто за другия. Резултатът беше, меко казано, трагичен.  Посмяхме се доста и се захванахме отново за работа.

Поли:Бих добавила и комплекта “Българска роза”, на който направихме и първия си експеримент. Два стола с табуретка, около 100-годишни, които намерихме и спасихме от подземието на църквата “Св. Параскева” в София. Беше любов от пръв поглед и ни се стори изключително аристократична комбинацията от златно дърво с пепел от рози дамаска. За съжаление златното беше толкова лошо изпълнено, че проронихме по една сълза, чудехме се дали да ги показваме въобще... След известно време решихме да възстановим изцяло дървото и контраста на тъмнината му с розовата тапицерия така ни допадна, че сега гордо излагаме този сет в изложбата.

Колко още живот има в един стол на 100 години например?

Най-малко още 100, а с добра грижа и много повече.

Смятате ли, че "някогашните" мебели са по-добри от сегашните? А какви чувства пазите към секциите от пода до тавана с кристалния сервиз вътре?

Всяка мебел отива на ерата си и е създадена да изпълнява конкретно предназначение. Със сигурност някогашните мебели по нищо не отстъпват на сегашните, напротив. В много отношения дори ги превъзхождат по отношение на простотата на линиите и комфорта, който предоставят.

Така например се ражда необходимостта от големите шкафове и секции, които по времето на соца са задължителни за всеки дом. Не за друго, а ежедневието и липсата на неща за купуване води необходимостта от презапасяване и складиране на всевъзможни вещи “за когато потрябват”. И какво по добро решение от мебел, толкова голяма и функционална, че да може да побере всичко?

За поколения българи кристалният сервиз е символ на радостни събития, вади се от витрината само когато нещо хубаво се случи. Как това може да е лошо? Напротив - всяка домакиня се вълнува да приготви масата и ястията, които да му отиват. За нас тази картина носи един спомен от детството, който дори пазен зад вратичките на секциите от пода до дивана, е изпълнен с топлина и усещане за уют. Затова за секциите от пода до тавана или хубаво, или нищо…

Липсва ли ви мебел от детството, бюрото у дома, столът в училище?

Мила: С носталгия си спомняме за първите чинове в училище, които имаха обща метална конструкция между писалището и мястото, отредено за сядане. До ден-днешен не разбирам каква е логиката в това да не можеш да си преместиш стола в удобна за теб позиция, но вероятно има такава.

Най-много ми липсва старият бюфет на баба, който успяваше да събере всички съкровища на едно място. 

От домашно сладко, през покривки за гости, до любимия кристален сервиз. За огромна радост бюфетът е все още в мазето и чака търпеливо своя ред, за да се завърне в пълния си блясък.

Поли: И моите спомени са подобни, но именно една секция от пода до тавана държи специално място в сърцето ми. За мен като малка тази секция криеше в себе си всякакви вълшебни предмети от целия свят - азиатски дървени фигури, традиционни сирийски дрехи, ръчно плетени на една кука от прабаба ми покривчици, колекция от стотици стари пощенски картички и марки, български носии, гоблени, огромен дървен шах, ръчна изработка, дори кристална топка и моите детски рисунки, разбира се. За жалост тя не успя да оцелее след моя бурен тинейджърски живот, но в съседство до нея тъмнозелена и изцяло от масив нейна поддръжничка все още държи централно място в бащиния ми дом.

Имало ли е от модерните сега минималистични мебели, както се казва "и едно време"? Имате ли такива в колекцията си?

Както можем да забележим, модата е нещо преходно. Изглежда, че търпи големи промени, но реално нещата се завръщат често - както високата талия и кецовете, така е и с мебелите. Минималистичните мебели с изчистени форми далеч не са непознати на соц времето, както и на нас, представители на което имаме няколко, които можете да откриете и при нас, в няколко сета от удобни и познати “от едно време” кресла.

С какво се отличават българските мебели, както скандинавските с минимализма си например?

Най-голямата гордост на българските мебели е именно тяхната здравина и устойчивост. Моделите Лукс и Pixels, част от нашата селекция например, са били претапицирани по няколко пъти, преди да стигнат до нас. Пружините и дървените елементи обаче бяха в повече от добро състояние и това ни позволи да ги запазим максимално близки до оригиналните.

Факт е, че соц дизайнът не залага на голямо разнообразие от модели, конструкции и текстури, но пък качеството на мебелите е повече от впечатляващо, дори почти 30 години по-късно.

Имате соц екземпляри, а такива от 90-арския "мутробарок"?

Деветдесетаркият мутро барок не е предмет на настоящата изложба, но със сигурност и тази епоха има своите добри попадения. Може някой ден да се потопим в нея, пък да видим какво ще излезе...

Има ли някой стол, диван или друго, който мечтаете да ви попадне?

Един Thonet 7014B със сигурност е нещо, за което и двете си мечтаем да ни се случи. Казват, че онова, което търсиш, също те търси. А ние просто седим и чакаме да ни намери. И за два Луи XIV си мечтаем, откакто разчовъркахме историята им, а и забелязахме два гордо седящи в Лувъра. Надяваме се за колекция #2…

За какво да се оглеждаме на 7-и в Cosmos?

За това, което ви кара да се чувствате добре, удобно и ви носи радост. Според нас, ако ще притежаваш такава мебел, е най-важно да ти носи позитивна емоция, без значение дали с дъх на отминало сладко време или с копнеж за бъдещи спомени, които да натрупаш тепърва. Погалете дървото, изпробвайте мебелите, усетете как ви карат да се чувствате материята и цветът на дамаската. Целим да носим комфорт и функционалност с всеки елемент от колекцията и се надяваме посетители да го уловят.

Още за Kreslo.Studio и историите зад всеки от героите в първата им изложба има тук.