Колцентърска песен II част: Братлето и оцеляването

Част трета и четвърта: Братлето и Коледа

  • 29.12.2017
  • от Mkjadee

Братлето беше пич. От толкова много време работеше в кол центъра, че никой вече не ползваше истинското му име, но във въздуха се носеше „БРАТЛЕЕЕ!”. Братлето закъсняваше за работа, защото попадаше в задръстване, докато играеше Need For Speed. Братлето беше постигнал нирвана в секса, защото само говореше за него. Братлето поддържаше добри отношения с хората, като не си говореше с тях. Братлето беше решил, че като му дойде сметката за живота, и ще направи бомба. Когато хората му обясняваха как животът е пред него, братлето го мързеше да си хаби думите, за да им отговаря, че не му се тича, за да го настигне. Но най-важното – Братлето беше влюбен в Първолета и човееек, животът се бе превърнал в умопобъркваща меме картинка. Замечтаното рисуване на възглавници в програмата Paint беше предало тронното си място на Първолета в шрифт Comic Sans. 

Първолета разкрачваше крака и се оплакваше как никой не ѝ влиза в положението. Първолета говореше за израстване в отношенията и той усещаше как неговото отношение към нея вече е израснало в боксерките му. Tя просто превземаше всяка негова „Ай донт гив а...” частица и я запълваше с големия си бюст. Братлето беше прецакан, защото Първолета имаше очи само за пернишкия натегач Кольо, но пък на Коледа стават чудеса. И поредното такова точно в този момент подсвиркваше „Тиха нощ, свята нощ, всички спят, вечен сън”, преправяйки с маркер надписите Коледа на Килледа.

Част четвърта: На Коледа стават чудеса

Някой се провикна „Оператииивка!”.  КОЛ агентите бавно започнаха да изпълзяват от работните си дупчици и се събраха в голямото кръгче с врящ казан по средата за жертвоприношения под формата на началник.

Завлачиха се новини, занареждаха се заклинания за дълъг и вечен работен прогрес.

Казанът бълбукаше. Трябваше да бутнат някого в него за жертвоприношението, което да затвърди бъдещето на КОЛектива и проекта. Първолета приготвяше речта си и бавно преглъщаше думите си. Беше добра в преглъщането.

Тогава стана КОЛедното чудо. Кольо пристъпи напред, подшушна нещо на бълбукащия казан и вардещата го вещица и казанът утихна. Още по-зле. Казанът се намръщи видимо недоволен и показа на тия хора как не го прави, как не се мята, как „ни съ кефи”. Тишината се „изтишка” като кученце, маркиращо територията си върху всеки един от участниците, а Кольо през сълзи занарежда:

- Скъпи колуеги, налага се да ви напусна! Няма да успея да направя месечния таргет. Няма да успея да предам знанията си. Няма дори да си взема ваучерите за храна, защото трябва да умра, но Смъртта ми даде отсрочка до края на деня, за да мога да подам молба за напускане по взаимно съгласие. За съжаление не намерихме кръв от 30-годишна девственица, с която да запечатаме променената ми смяна за утре, така че оставам без двойна надница и няма да има кой да ме замести за нея. Оставил съм ви инструкции за всичките си завещани имейли и помнете, че времето за отговор е до 24 часа.

Първолета избухна в сълзи. Братлето побърза да ѝ услужи с употребените от него в мъжката тоалетна лепнещи салфетки. Беше му слабост, а и искаше да е кавалер. Казанът я скастри, че нарушава дисциплината и това ще ѝ струва 6 лв. във ваучери за храна. Тя замлъкна, забравяйки, че вече и без това ваучери няма заради закъснения.

Смъртта изгледа отстрани разигралата се сцена, после погледна през прозореца и се сети, че иде краят на Света.

Четирите конника на Апокалипсиса разцъкваха белот, докато я чакаха, а двойка оцелели в бункер не си говореха, защото мъжът беше забравил да каже ѝ каже „Лека нощ”.

После се зачете в отворената картинка на компютъра на Първолета, която беше забравила да заключи екрана (това щеше да ѝ коства още 10 лв. във ваучери за храна), пратена грижливо от Братлето:

 „Ти си роза,

 ти си крем,

дай да се е*ем,

защото всички ще умрем!”

Усмихна се. Изчака оперативката да приключи и отиде при Кольо.

- Кольо, днес няма да се мре!

- Не може. Вече уредих цялата документация! Началникът дори намери 30-годишна девственица и го подпечатахме. Това е КОЛ център! Има си ред!

Смъртта мразеше кол центровете. Винаги имаше усложнения.  Въздъхна. Някои неща бяха по-лоши и от нея, защото хората сами си ги причиняваха, загубили представа какво е да си човек. Преправи Килледа на Коледа, припомняйки си мъдростта на Божинката „Човек само когато знае к'во му е, само аз си знам к'во ми е”.

Остави Кольо сам да се оправя с положението и потегли да спасява Земята от хора на друго място.

Ето и първа част на историята за колцентърската песен.