Къде ми е публиката?

Когато те изслушват само, за да започнат да говорят отново за себе си.

  • 11.01.2018
  • от Хлоразиновото лелче

На хората от цял свят им тежат куп чудесии, но една по-специална е намирането на слушатели. Всеки иска да бъде чут, иска да го слушат в захлас, да му се радват и възхищават, да го възхваляват и изобщо да е център на интерес и внимание. Не просто ръкопляскания, ами и въпроси, зададени от глави с големи немигащи очи. Лошо няма. Ако ви кажат, че е лошо да искаш публика – усмихнете се и толкова. Желание само по себе си никога не е лошо – влече те и това е положението. Лошото идва, когато откриеш, че има кът на слушатели. Малко хора искат да слушат. По-малко, отколкото искат да работят само за чест и слава. Какви са следствията от този дефицит? 

Първото следствие е режим мрънкане, за първи път наблюдаван и описан от най-тъжния италиански флейтист - Тъгували Мрънкони. Мрънкане, хлипане, оплакване и върло-люто душевно страдание. Вътрешният глас е взел трибуната и тръби на единствения си слушател – твоя милост, как никой не иска да го чуе. Мрън, съпроводен със стон на фин гонг и увяхнала детска флейта от IKEA. 

Второто следствие е агресивният режим, наблюдаван и описан от братя Хагресенсон и Брадвен Кофоспихнален.

Изразява се във вътрешно желание за “справедливост“ тип „Аз направих всичко, което…“, последвано от милион и половина примери, изразени в изкривени и едностранчиви кратки видеоклипове, плейвани от юбрейн и приключващи със „Следователно заслужавам поне...“, довършено от внимание / вярна публика / готино отношение / „Оскар“ / вечно пълен диспенсер с безвредно бело, което може да шмъркаш без страх от инсулт, инфаркт или изчепване. Агресията е много фънки – случи ли се, човек я използва абсолютно безразборно, само и само да си докаже колко е деен и решителен.

 

Третото следствие е режим решителност. Изворите са противоречиви кой го е наблюдавал и описал пръв, но за момента този психоугоден акт се отдава на Детерминис – самотен елин от бронзовата епоха, човекът предпочитал грозде пред маслини, бил изритан от своя полис и докато странствал, изобретил стафидите. След като страдащият агресор влезе в режим на решителност, може да се случи какво ли не, но най-често натрупаната критична маса се самовсмувка тип черна дупка и от нея се пръква чисто недоволство прикрито зад случайни действия – от отрязване / изрязване на всички онези, които не са откликнали на нуждата му, през решителни пътувания към далечни дестинации, покрай редовни йога / тай-чи / фитнес занимания, намиране на нова компания, цупане, безразборен секс, естествено, без защита и, разбира се, с всичко, което се движи на поне един крак, и така до алкохол, дрога, преобразуване във вегетарианец металург за един следобед и изобщо всичко. Лудница. 

Четвъртото следствие е най-благо. Откривател няма, изразява се в краткото „Аз съм, защото искам“. 

Искаш, но не даваш. Публиката обаче иска да ѝ се дава. Иначе я няма. Смятай.

Ето и няколко събития, които да посетиш.