Небрежната любов и пожарите в пустинята

Често за по вечер-две. Понякога и за двайсет.

  • 12.01.2018
  • от Хлоразиновото лелче

Ще се намерим, ще минат фарфалети през стомасите, усмивки, погледи, докосвания, първата целувка, бавно и с наслада ще се късаме, а после като ни мине - край, следващият. Сълзи, омраза, отрязани контакти, неглижиращо отношение и хайде смело напред, защото няма време нали? Бърза храна, бързо страдание, бърза любов. Жени, мъже - пълно е. Толкова пълно, че чак се чудиш защо истинските ти връзки се броят на пръстите на едната ръка. Включвайки и тези, които имаш с приятели. Ако ги е имало въобще.

 

Говори се за любовта, пее се за нея, рисува се, филми има, тон литература, фрески, поезия, в затвора има хора, които лежат,защото са убивали в името на любовта, и въпреки всичко това, заговориш ли някого за любов, попиташ ли какво е - дотам. Две очи мигат неразбиращо. Не схващат. Каква е любовта, какво е обичта ?

Влюбването не е любов.
Сексуалното привличане не е любов.
Страстта не е любов.
И обич не са.

Влюбване, сексуално привличане, страст - самостоятелни и самостойни, може да ги има заедно, може по двойки, може и единично.

Често за по вечер-две. Понякога и за двайсет. Прекрасни и чудесни усещания, страхотни, спор няма, но кое такова чудо, изпълващо те с радост, не е? Много е приятно без усилие всичко да се случи. Жалко е, че рядко се случва, а това са любов и обич, мамка му, не са кебапчета, не е преварена паста. Защо хората продължават да се самозалъгват, че нещата "просто" се случват? Кое нещо "просто" се е случило? Дори да си някой объркан психо, пак се изисква изключителна активност и изобретателност, за да забъркаш сложна каша. Никое дърво не си е казало: "Ей, скучно ми е, я да се срутя върху този младеж? Я как нагло и наперено ходи, като освободител! Вземи този ствол, бозайнико нещастен!". Няма такива неща.

Любовта и обичта са акт на волята, на желанието да обичаш. Или имаш желание и се учиш, или избираш да оставиш всичко на случайността. Случайност, която има основно свойство да води до един и същи завъшрек. Защо ли?

Любовта и обичта са съзнателен избор, акт, действие, желание да обичаш, цел, стремеж. Влюбването минава, сексуалното привличане също. О, да, пак ще го има, но не и по ОНЗИ начин, който е бил в началото. Страстта? И тя ще умре, спокойно, не я подхранвай и ще я намериш изпружила четири лапи нагоре, по гръб. Горски пожар за да има, не стига весела мълния, палава искра, нужно е гориво. Поради това и в пустинята горски пожари няма, в Арктика, Антарктида и Атлантида пък съвсем - силно безпожарни местности.

Ама, ама любовта и обичта не са ли магия? Ахъ.

Невероятна магия са, но като всяка - за нея са нужни магьосници, ти магьосник ли си?  

Все пак се получават нещата. Хората се намират, нагаждат се, без да разбират как и така до момента, в който не се появи нещо, което счупва. После край. Развод, раздяла, да режем къщата на две, ако може и децата - и тях - по половинка на всеки. Кучето е за мен обаче. Счупени разделени хора, с по половин хлапе всеки, единият с куче. Красота.

Всеки може да обича всеки, стига да намира смисъл, да иска да види красивото - и в себе си, и в другия. Желание, упорство, практика и се получава. Няма как да се обичаш, без да обичаш други, няма как да обичаш други, без да обичаш себе си. Кое ще се случи първо, е все едно. Въпросът е, че може. Без магия, без случайности, но и с тях става.

Виж каква е "Тайната на насекомите" според Борис Праматаров.