Александър Македонски вдъхва нов живот на стари колелета

Основателят на 1bike за винтидж велосипедите, нестандартните дизайни и сбъдването на една мечта

  • 11.10.2013
  • от Ели Цонова

В ателието си Александър Македонски сбъдва мечтата си за самостоятелност и креативност, професионално развитие в България и работа с любов. Той и екипът му вдъхват нов живот на стари колелета. Срещнахме се с уеб дизайнера, за да ни разкаже как се реши да стартира собствен бизнес, страстта му на две гуми и защо смята, че в България е по-хубаво отколкото в Холандия.

Каква е историята на 1bike, колко хора го правите?
Идеята на 1bike е да създаваме бутикови велосипеди и уникати, т.е. нито един велосипед не се повтаря с нещата, които правим и най-вече те са съобразени с желанията на клиентите. Винаги проучваме много внимателно какво харесва човек, кординираме го с него и му правим велосипед, който не само да му е удобен за каране, но и да му е кеф да си го окачи на стената вкъщи и да си го гледа като произведение на изкуството.

Почти всичко при нас се рисува на ръка и винаги влагаме много любов и старание, което е по-интересното, а и гарантира, че няма никаква вероятност да направим два еднакви дизайна.

Правим го четири човека в момента – аз, който се занимавам само с уеб представянето на нещата, с продажбите и снабдяването, баща ми, който е механик, и две момичета, които са дизайнерки – Ели и Биби, едната е в София, другата е в работилницата ни в Дряново.

Как ти хрумна да се занимаваш с това?
Историята е много банална. Много дълго време работих в уеб индустрията и като всеки офис служител с 60-часова работна седмица, и аз страдах от супер сериозна преумора до момента, в който ми писна тотално. Казваш си: “Край, стига толкова, губя си времето. Ако искам да направя нещо, сега трябва да го направя, ако не стане, не стане, но поне ще съм пробвал”. Това се случи май месец, тогава така ми прищракна. Много е прясно, 1bike е на два месеца.

1bike, Александър Македонски, колела

А иначе съм се занимавал с колела като малък. Баща ми имаше работилница за велосипеди в Дряново и аз след училище ходех там да му помагам. Оттам ми е любовта към колелетата. После я позабравих доста дълго време докато учех и работех, до момента, в който отидох да следвам в Холандия, където светът ми тотално се преобърна. Първата ми работа беше да си купя велосипед и оттогава не съм слизал от него.

Хората идват ли с някаква конкретна представа какво искат или ви дават пълна свобода на действие?
По-често разчитат на нашата креативност и ни дават пълна свобода. Това всъщност ни затруднява повече, защото е по-лесно, когато имаш някакво виждане какво искаш да се получи като резултат и ние започваме да градим върху твоята визия за нещата . Винаги го има страха, че това, което на нас ни харесва, няма да хареса на клиента. Вече ставаме по-уверени, но винаги се стараем да проучим интересите на човека предварително, дори да не ни каже какво точно иска, ни е важно да знаем поне каква музика харесва и къде обича да ходи на почивка например, все неща, които говорят за характера му.

Коя е била най-странната ти поръчка досега?
Тя не е толкова странна, колкото нестандартна и забавна. Наскоро разказвах вица за Иванчо, който видял падаща звезда и докато се реши какво иска, на другия ден получил колело с цици. И преди известно време получихме поръчка от човек, който искаше много изчистен велосипед, на който просто да сменим боята. Неговите приятели обаче решиха, че не може да оставят нещата така и поръчаха да му сложим едни гърди отпред. Това засега е най-шантавата ни поръчка – колело с гърди. А като ги стиснеш, свирят и си функционират изцяло като клаксони. Не го докарват само на естетика, но и на звук.

1bike, Александър Македонски, колела

Ясно тогава какви са предочитанията на мъжете. А момичетата типично гърли неща ли искат да им направите, тип розово колело на цветя?
Най-вече зависи от индивидуалния стил на клиента как ще се получи дизайнът, а не толкова от пола. Много често ни се случва да ни искат колела във винтидж стил, сега е много модерно. Наскоро имахме супер трудна задача, защото едно момиче ни донесе много старо колело, изключително красиво, и каза, че го иска винтидж. А то си беше буквално винтидж. И беше много трудно да направиш нещо по-винтидж, при положение, че то вече си е. Много мислихме какво да направим, за да не го развалим, защото ако му сложим нещо, което не би му паснало, ще е като да сложим алуминиева дограма на красива стара къща. Доста добре ни се получи обаче.

Имаш ли специален дизайн за твоето собствено колело?
Не, моето колело даже доскоро беше счупено! Като историята за обущаря и обувките. Нямам време да седна и да го направя. Аз си представях как моето колело ще е едно от първите колела, които ще направим, и как ще го карам навсякъде и то ще ми е реклама, но не мога да стигна до него. А откакто се захванах с това, спрях и да карам колело по ирония на съдбата.

1bike, Александър Македонски, колела

Какво мислиш за fixie байковете?
Това е една изцяло хипстърска мода и много ги харесвам. Страшно са готини и позволяват да им направиш супер як дизайн, много са интересни като велосипеди – изключително прости и конструкцията е сведена до същината на велосипеда. Знам, че много хора не ги харесват, защото не са мултифункционални, нямат спирачки и не се карат лесно, но стават добре за градско каране.

Помниш ли каква беше първата ви поръчка?
Първото колело, което правихме беше за момиче – колелото на виното и пътешествията. Подчинено е изцяло на тази тематика и се получи много стилно и красиво. Включихме определени сортове вино и имена на градове, които момичето искаше да има на колелото.

1bike, Александър Македонски, колела

1bike е едва на няколко месеца, но като едно добро колело, бързо набира скорост. Смяташ ли да превземаш света скоро или се целиш на по-локално ниво?
Имаме план от следващата година да сме и в София и да си направим шоурум, в който да предлагаме не само колела, но и бутикови части – рисувани калници, кошове за велосипеди. Засега обаче се радвам, че давам шанс на млади хора да се развиват в родния си край – Дряново. Освен дизайна на колела, правим и подаръци от стари части, свещници, чаши и тениски, което стана много естествено и без да го планираме. Така че никога не се знае какво ще ни донесе бъдещето. Важното е, че работим с желание. Тогава винаги се получават нещата.

Ако запознанството с Александър ти е харесало, "срещни" Благовеста и Михаил, други двама симпатични младежи с добри идеи.