Михаела Белорешка и храната, която променя животи

Хората, които обичат храната, обикновено я снимат добре именно заради тази почит и любопитен поглед.

  • 15.02.2018
  • от Плами Максимова
  • снимки: Иван Коловос

Между новогодишните обещания и пролетната умора времето изглежда някак спряло на пръв поглед, но на втори е най-добрият момент да се заемем с промяната на това, което има в чинията ни. Опитваме се да превърнем здравословния прочит на храната ни в ежедневие и търсим непрестанно вдъхновение от хора като Михаела. Тя е психолог, нутриционист, блогър, фотограф и какво ли още не. Следим я на goodnaturedfood.org и ѝ задаваме няколко въпроса тук...

Как разви отношение към храната? 

Мисля, че има нещо, което се предава в семейството, но не мога да го дефинирам. Израснала съм покрай книги за хранене, психология и духовност, от 12-годишна експериментирам, наблюдавам и изграждам връзка с тялото ми.

Искаш да кажеш, че семейството ти споделя същите (хранителни) ценности като твоите? 

Донякъде, понеже моите навици драстично се промениха, когато започнах да уча и да разработвам рецепти. Те са по-скоро класици, докато при мен няма едно с едно да си прилича. И двете са здравословни със сигурност. Иначе в семейството, което създавам с моя партньор, сме на едно мнение и вкус и е много леко.

Как човек може постепенно да премине към здравословен режим? 

Всяко начало е индивидуално, няма правилно и грешно.

Аз насърчавам хората да започнат да разбират действията на всяка една храна в тялото. Да правят разлика между домашна и преработена храна, да разграничават качествените представители на всяка група храни. Да опознаят храносмилателната си система. Да се докоснат до съвършено програмираната ни имунна система. Или как тялото гори енергия. Съвсем обикновени неща. Смятам, че това ги доближава до тях самите и по-лесно се свързват с тялото си. Учудващо е колко много неща учим за света около нас, а не знаем как работят телата ни и как да се грижим за тях.

А какво трябва да знаем за продук­тите, които си купуваме?

Kолкото по-далеч е една храна от естествения вид, в който се среща в природата, толкова е по-неразпознаваема за тялото ни. Повечето продукти от природата са перфектно балансирани, така че да са най-полезни за нас. Най-простото нещо, което можем да направим, е да се замислим колко процеса е миналата тази храна, докато стигне до нашите ръце. 

Ти откъде пазаруваш? 

Отвсякъде. Опитвам се да подкрепям локалните производители, които правят качествени неща, и мисля, че това е смислено. Но и сложно, голямо обикаляне е, а понякога просто няма. Тогава пазарувам в големите супермаркети и се старая да избирам отново български продукти. Не правя огромни шопинги за месец напред, карам го по-гъвкаво.

Не се храня изцяло био и не залитам в крайности, за да си набавя някакви специални храни. Считам го за излишен стрес.

Кои са добавките на етикета, от които истински трябва да се пазим?

Отново, преработените храни са „най-богати“ на всякакви бонуси, както аз ги наричам. Всичко в опаковка, независимо дали има етикет био или без глутен, има потенциал да съдържа консерванти, стабилизатори или ароматизатори. Затова е добре да познаваме пълноценните естествени продукти и да можем да регистрираме всичко, което не ни е необходимо.

Кои са истините и митовете за токсините в нас?

Темата с детоксикацията е доста спорна и както всяка комплексна област има много страни и всеки е прав по малко. Едните застъпват идеята, че тялото се чисти постоянно само и няма никакъв смисъл от нашите стоически и често доста странни прочиствания. Донякъде са прави, защото

тялото наистина е устроено така, че да се саморегулира и да изхвърля излишното.

Проблемът идва, когато храната ни е много преработена и много като цяло. Съвременните хора сме първите, които се храним по 3 пъти (поне) на ден, и то от скука, по бизнес, по задължение или по навик. Като добавим и „страхотните“ въздух, вода и емоционален дистрес около нас, се забърква страшен коктейл. Потвърдено е в скорошни изследвания в медицинската нутриционистика, че намаленият (или по-скоро оптимален) прием на храна води до по-дълголетен живот и добро здраве. Погледнато исторически, интересно е, че във всички древни култури се е практикувал вид пост, независимо от континента и религията. И ето как древна мъдрост и наука се срещат.

Как можем бързо да се освободим от ненужното?

Всеки път като чуя „бързо“ и изтръпвам. Не знам какво е бързо, но знам, че има много начини и е добре всеки да подходи, както усети най-близко до него. Първо

добре е да се разпознаят източниците на токсини – това може да е храната, водата, препаратите или емоционалните ни връзки.

И спрямо всяко да се предприемат съответните промени и практики за изчистване.

Здравословното хранене сякаш се превърна в тренд напоследък, има ли нещо притеснително в това?

Иска ми се да кажа, че няма, защото най-накрая нещо смислено и полезно стана модерно, но както се случва с всяка тенденция, има и обратен ефект. Много повърхностна информация, заблуждаващи послания, преекспониране и сензации - все неща, които предизвикват силни емоции и объркване. Наблюдаваме и формиране на съвсем нови хранителни разстройства, ориентирани около крайни хранителни режими, фанатизиране по определени храни и добавки поради залитане в маркетингови капани. Все явления, които ни отдалечават от простичкия смисъл на храната - да сме здрави.

Какво се е променило през годините в приготвянето на храната?

Много неща за изключително кратък период от време. Истината е, че спрямо хилядолетната история на човека храната и здравето ни са в криза едва от 200 години насам. Общо взетo, индустриалната революция преобръща нещата и ни подарява свръхконсумацията. Въвеждането на рафинирана захар и демонизирането на мазнините променя изцяло баланса в храните, а около Втората световна война започват да се разработват всички консерванти с цел  да съхранят храната, която изпращат по кораби, за да изхранят войниците. И всичко това само за два века, през които драстично сме се откъснали от приготвянето на храна и здравето ни е в криза. По същата логика обаче вярвам, че и за толкова можем да обърнем хода на нещата, да се опомним и да се върнем към корените.

Масово непознат продукт, за който искаш да се знае повече?

Повечето продукти, с които готвя. Често казвам, че съм ПР на непопулярните, невзрачни продукти.

Вярвам, че е добре да се върнем към простата храна, да обикнем вкуса ѝ. Целината, лещата, ябълката, зелето могат да бъдат звезди, ако ги погледнем с нови очи.

Любимата ти подправка?

Сменя се постоянно, но за последните месеци истинските плътно черни семена ванилия не спират да ме вълнуват. Много сложен аромат, много женствен, но и пиперлив.

Най-странната вкусова комбинация, която си пробвала?

Пф, коя ли не е! Отнасяла съм доста изумени (за щастие любезно прикрити) погледи за творенията си. Аз смесвам на интуиция и предварително усещам комбинацията в ума си. Мисля, че веднъж правих крем на 3 етажа от мляно маково семе, мача крем и дюлево масло – беше абсолютен mindfuck, но някак странно добре се допълваха вкусовете и текстурите.  

Това, което отличава всичките ти рецепти от тези на останалите?

Това, че в тях има идея, нишка, концепция. Дали ще е цветова линия, функция в тялото, сезонност или вкусов профил, продуктите във всяка рецепта са едно кохерентно цяло, изразяват едно и също желание.

Нещо, което приятелите ти винаги искат да им готвиш?

Десерт!

Сподели ни бърза рецепта за такъв, който няма да ни тежи на съвестта след това?

Ммм... Един от любимите ми кремове, който правим на кулинарните ми курсове – лешников тахан, избита фермерска пълномаслена извара и мед. Подарявам ви я.

Блогът ти е източник на безкрайно вдъхновение за хората, а ти откъде се вдъхновяваш за нещата, които показваш там?

От природата, продуктите, цветовете около мен.

Мога да медитирам върху листо кейл с часове.

Иначе, разбира се, сверявам часовника и се чувствам много комфортно в Инстаграм. Там има умове (и души), на които се възхищавам дълбоко и които са вдъхновили много от работата ми. Купувам си книгите им, чета научна литература по хранителните въпроси и се опитвам да комбинирам нещата.

Освен рецепти там виждаме и красивите ти снимки на храна. А в същото време любимият ти Instagram изстреля фууд фотографията на друго ниво, кажи ни кое е най-важно, когато стилизираме това, което има в чиниите ни?

Най-важното е храната да спира дъха ви. Аз вярвам, че красивата снимка идва не когато следваш всички правила за стайлинг, а когато истински обичаш това, което си създал. Дали ще е нахвърляна салата с някакви цветни добавки и каквото има в хладилника или специално построено ястие, много се усеща с какъв трепет си го заснел. Дали има теб в него. Хората, които обичат храната, обикновено я снимат добре именно заради тази почит и любопитен поглед.


Представяме ти още един ценител на добрия начин на живот: Павел Енчев.