Дневник на хейтъра: Свети Валентин

10 неща, които мразим в Деня на любовта

  • 14.02.2018
  • от Илина Григорова

За да сме честни, добре знаем, че за много хора Свети Валентин е ден за радост, споделена любов и приятни изненади, които обаче обикновено са почти толкова „солени”,  колкото да изпратим спортната си кола в открития Космос. Обикновено романтиката след университета отстъпва място на спокойна вечер пред телевизора, с кутия пица и целите тези вълнения покрай „Деня на влюбените” изглеждат нетърпими като средния пръст на Емил Кошлуков и досадни като третия пол. Какво обаче може да подразни наистина един себеуважаващ се хейтър на Свети Валентин? Ето 10 неща, които могат да те накарат да поискаш специална конвенция, която да забрани този празник. 

Цената на подаръците – Цената е толкова висока, че си убеден, че малки, невръстни купидончета бебета са затворени във фабрики в Тайван, където изработват плюшени сърчица и мечета с помощта на ангелчета в изгнание.

А после подаръците пристигат при нас всяко поотделно в бизнес класа на арабските авиолинии и затова са на цена, достойна да разори и Илон Мъск. 

„Това не е български празник!” – Питайте когото искате на улицата дали празнува 14 февруари, и той веднага ще каже, че „въобще не го интересува", щото „не е български празник”, и че предпочита Трифон Зарезан. Когато всъщност се прибира у дома, тайно накъсва листенца на розички върху спалнята, пали свещи, от които ще настръхне всеки пожарникар, и чака любимата си да се прибере, за да ахне в невероятна изненада и да покаже одобрението си с неприлична доза секс.  

Хората без половинка – Да, да, знаем колко сте щастливи от това, че сте сами, от това, че може да пърдите на воля на дивана, без да ви пука, и да ходите по пижама, омацани със сос от пица, докато гледате любимия си сериал. Спрете да ни напрягате и да ни карате да завиждаме – вече имате всичко, нали?

„Забравих” – Много момчета (и не само) се оправдават, че са забравили за празника.

Когато всъщност или просто не им се дават пари, или просто не им се мисли за какво да дадат пари.

Споко! Няма нужда да изписвате името ни във въздуха. Достатъчно е просто да не се правите, че сте забравили.

Съжалителният поглед – „Какво ще правиш на Свети Валентин?” – „Нищо, ще съм сама/сам. (Съжалителен поглед.) Да, вкъщи. Не, не съм тъжен/тъжна. Не, не ми иде да се самоубия. Не съм социопат. Не, не живея със 100 котки. Само две са.”

Цялата драма – Всички онези вечно нещастни хора, които използват Свети Валентин, за да се оплакват колко жалък и празен е животът им. Повярвайте ми, има някои „драми кралици” или „крале”, които може и в 3 март да намерят повод да се ожалят колко са нещастни. Само се оплакват ли, оплакват, че искат да намерят истинската любов, а в същото време са забравили името на този, с когото са били само преди две нощи.

Хвалещите се – Има категория хора, за които има определена отделна стая в ада. Фукащите се. Хвалещите се. Онези, които идват в офиса сутринта и започват веднага да ни дуднат колко хубаво са прекарали, как са яли суши за 50 лева и как са получили подарък кола, макар и с дистанционно… Ох, просто млъкнете! Никой не се интересува от това.

Всички онези предложения за „бързи кредити” – Вече и Свети Валентин е на кредит.

На изплащане. „Вземи бърз кредит, купи плюшено мече!” Не, благодаря – още не съм изплатила коледния кредит. За елха.

Цялото това лицемерие – 364 дни се държим гадно един с друг, а Свети Валентин е специален ден, в който да изразим своята любов към половинката. През останалите дни можем да вдигнем крака на масата и да не помръдваме и мускул.

Ресторантите са „мисията невъзможна” – Да вечеряш навън на Свети Валентин е по-трудно, отколкото да те изберат за американски президент. Ресторантите са препълнени като в градския транспорт, когато има „зелен билет”, а персоналът е по-скоро готов да сервира теб, отколкото да ти сервира храна... в близките два часа. Ако ще пробвате романтична вечеря в заведение с половинката, по-добре хапнете преди това. А и пийнете. 

Влюбен ли си или не?