Стефан Ганов - големият филмов победител

Полюбопитствахме малко след получаването на наградата, какво предстои оттук насетне

  • 15.04.2018
  • от редакторите

Късометражната лента на Стефан Ганов „Преображение“ стана големият филмов победител в конкурса за късометражно кино Jameson Short Film Award 2018, а след като Стефан беше офи­циално отличен на церемонията по награждаването на Международния София Филм Фест в Зала 1 на НДК, ние бързаме да ти го представим. Какво го вдъхновява, за какво ще похарчи паричната Jameson награда, защо филмът е посветен на малкия му племенник и какво предстои - чети смело!

Какво те вдъхнови да направиш филма?

Вдъхнови ме въпросът, защо любовта към някого може да се превърне в омраза, ако той се окаже различен от представите на родителите си. В случая героят е хомосексуален, но той можеше да е и син на зидар, който иска да стане танцьор. Драмата би била подобна.

Другата причина да снимам „Преображение“ е чисто режисьорска - исках да направя филм, в който времето тече в естествен ритъм, филм, който диша заедно с публиката.

Защо реши семейството ти да участва във филма и защо той е посветен на малкия ти племенник?

За да разкажа историята по възможно най-въздействащ начин. Като режисьор се стремя да се добера до някаква истина, не е задължително да я разбера, но ми се иска поне да я докосна. А майка ми и вуйчо ми са родени актьори и изглеждат страхотно пред камера. Племенникът ми е на 9 години и е един от главните герои в дългометражния сценарий. Посвещавам му „Преображение“, защото той е моята надежда за по-спокойно бъдеще.

Какво ще направиш с паричната награда от Jameson?

Ще платя на звуковия дизайнер и коректора на картината, защото те работиха без пари в името на идеята. А каквото остане, ще ползвам за подготовка на пълнометражния си филм и за проучване на идейки за късометражни проекти.

Кажи ни за финал нещо любопитно около заснемането на филма.

Исках да снимам с коне в планината, а не с лада „Нива“, защото тя не пали пред камера. Народната песен „Айде разболе се мойто либе“, която изпълнява майка ми, е също дълбоко вдъхновение. Мисля, че независимо от това, че в нея се говори за раздяла и смърт, тя дава много надежда, любов и живот на филма.

А тук си говорим за вдъхновението, София и една различна изложба...