Цвете за него: Гого Вълчев
Направихме 6 блица по повод 6 май с 6 любими софийски герои на име Георги
Подаваме цвете на Гого Вълчев, задавайки му няколко бързи въпроса. Той пък, съвсем като истински победоносец се явява на бял кон, за да спаси схемата с интелигентно чувство за хумор.
Как ти викаха в училище?
Абсолютно винаги съм си бил Гого, представял съм се като Гого, възприемал съм се като Гого и съм се обръщал само на Гого. В училище супер умишлено не реагирах на дечицата, които смело се опитваха да ми казват Жоро, Гошо, Гопе и подобни, но така печелеха само неприязънта ми. Тия имена просто не ми звучат като за мен – като чуя Жоро, си представям всеки пети човек в България, тоест не себе си, а Гошо е на баба ми прасето (в 10 поредни години). Само някакви далечни роднини и досадни лелки ми викат Жоре/Гоше, което ми докарва нервни тикове. И така до ден-днешен съм си Гого.
Възгледите на един Георги за Гергьовден?
Доста са странни. Като християнски празник не го празнувам, защото съм атеист,
но пък св. Георги убива дракон, което е супер небиблейско, епично и секс.
Като празник на армията също не го тача, понеже българската армия е ретроградна институция, която трябва да бъде реформирана най-спешно. И даже не харесвам агнешко. Много обаче ми харесва, че е национален празник, което означава, че винаги мога да се овъртоля на спокойствие. Другите хора пък обичат агнешко, овъртолват се и те, така че светът около мен става по-щастлив за един ден, което е готино.
Може ли да се забрави Георги?
Никога, разбира се. Но това не е хубаво, не е ок една жена, обичала Георги, да не може да го забрави. Как тази жена ще се влюби отново? Как ще има връзка с друг освен Георги? Трябва цял живот да обича други Георгита ли? Няма ли място за един Иван на мястото на Жоро в сърцето ѝ? Дали с надежда не вижда във всеки Гошо един последен пристан в бурното море на любовта, което пък не прави ли съдбата ѝ предопределена? Импликациите от една любов с Георги са ужасяващи.
От едно до космос ти къде си?
Някъде в горната трета четвърт на тази амплитуда. Обичам да летя високо, но все пак държа да има къде да кацна.
Когато не си НАКАФЕВО, на какво си?
На дивана в хола, чета комикси и пуша от жожобата на Луцифер.
Понякога ходя и на работа, партита, вили, море, но никога не съм НА Враца или НА Дубай, защото не е граматически правилно да се говори така и е крайно време българското общество да проумее това.
Защо това, което правиш, е от значение?
Кой каза, че от значение? Никога не съм се опитвал умишлено да придавам някаква тежест и интелектуална дълбочина на това, което правя или пиша в Накафево. А дали има значение, всеки си решава за себе си. Моето лично удовлетворение е, че има хора, които се кефят, смеят се, споделят. И ми става хубаво, че се кефят, смеят се и споделят такива неща, а не клипчета от концерт на Слави или комиците например. Не си падам по напомпани социални каузи и не очаквам разсъждения на тема "какво е искал да каже авторът", сякаш съм го мислил да е супер задълбочено и многопластово. Ако някой намира смисъл за себе си – супер. Ако не – живи и здрави.
Дълбаеш ли в несъзнателната си автобиография?
Интересно, че ме питаш този въпрос, защото супер често си мисля да напиша автобиография, но после се сещам, че, хей, на кого му пука за моя живот? Често водя и вътрешни диалози, понякога се притеснявам, че съм шизофреник, но кво да правя като съм си толкова готина компания и си комуникирам така чудесно с мен.
Събери се в шест думи, ама в 6.
Купона е в на Гого панталона.
редакторите
