Тъжно безтрамвайно лято, ти ли си?

Първо ни взеха трамваите, после дойдоха и за книгите

  • 06.05.2018
  • от Александра А.
  • снимки: Етюди на София

София. Тази спорна наша София. Красива и грозна. Модерна и антична. Този мой и твой град е така лесен за обичане. Знае как да те стопли с алкохолна прегръдка, умее да те разплаче с изкуството си. Сутрин преди изгрев винаги ще те срещне със своите странни хора по улиците. Предлага ти всичките си покриви и цялата си музика.

София е отзивчива любовница. Жена ли е? Кой знае.

 

София мирише тежко. С еднаква лекота умее да дразни и да възхищава. Вбесява с простотията си и впечатлява с високия си интелект. София. Понякога ухае на стари книги и звучи като скърцащ и бавен трамвай. А те ти взимат аромата и музиките, Софийо. Дръж се. Ние сме тук.

За протокола предстоят ремонти. "Есента ще бъде по-добре”, казват. Да им вярваме ли? Трудно се понася вечната гледка със заграденото и клето кино “Одеон”. Сега ще ни отнемат и трамваите и книгите.

Безлюбовно тъжно лято. В което ще трябва обаче да продължим да я обичаме тази моя и твоя София.

 

 

На седми май започва голямата реконструкция. Тържествената и многообещаваща промяна. Кой каза, че ти трябва нова канализация? Какво не е наред с трамвайните ти релси и настилката? Има още работа по тебе, Софийо. Но кого толкова смущават “шумните” релси? Извън протокола фасонът у мен се надига. Чувам го. Трака толкова силно, колкото и така пречещите трамваи. Не живеем ли в свят на излишни шумове? Медийни, човешки, лични, безлични? Та трамваите ли най пречат.

Улиците домове ще бъдат докоснати. Изнасилени. Променени.  “Шишман”, “6 септември”, “Граф Игнатиев”, “Солунска”. Ще ни вземат и книгите от “Славейков”, ще ни отнемат и пазара за зеленчуци. 

Дръж се, София. Есента ще се завърнеш обновена и безшумна.

С красиви книжни павилиони и дискретни и беззвучни трамваи. Ние бурно ще ръкопляскаме, че най-критичният вселенски проблем е отстранен. Ще кажем “браво” и ще продължим да си живеем в онази среда на шумове... Медийни, човешки, лични, безлични.

Ходещите, бавни, шумни и скърцащи човешки дневници ще умрат за малко. Старите, прашни, безценни и вечни книги също ще се оттеглят в своята временна смърт. София драга, ние през цялото време ще вървим по разбитите ти улици и ще те обичаме. Ще се смеем по баровете и ще вдигаме повече шум от всички трамваи на тази планета. Тук сме, София. Тук сме, защото, където си ти, там е у дома.

Какво става когато наистина си обвързан със София?