Къде е Win-Win-ът във взаимоотношенията?

Силата на говоренето и чуването е в романтичните отношения.

  • 29.06.2018
  • от Ани Дойчева

Човек е роден, за да живее по двойки, да бъде част от обществото. Хубаво е да сме индивидуалисти и да държим на себе си. Но е важно и да можем да се сработваме с другите.

Един от основните проблеми в днешно време е: Говорим си, но не се чуваме един друг.

Сигурно ти се е случвало някой покрай теб да ти изкаже някакви неща, може да говори минута, две, може и повече. След това, ако се опиташ да добавиш нещо или да го попиташ, той променя темата, излиза от разговора или не обръща внимание на вметката ти.

Да, за това става дума. Говорим, но не с цел да бъдем чути, а по-скоро да сме се изразили, да е излязло от нас. Но без желанието да има диалогичност. А взаимността, която идва вследствие на диалога, остава неуважена, недооценена, скрита.

В този случай сме в ситуация на Win-Lose. И тази ситуация често се среща в отношенията ни с любимия човек.

Често проблемите във връзката се появяват, когато има недоизказани неща или когато единият човек не чува другия.

1. Недоизказаните неща са онези подводни камъни, които обръщат лодката в тихи води; или малкото камъче, което преобръща колата по равния път.

Не става дума да казваш абсолютно всичко на партньора си, например за предишни връзки или че случайно си се загледала по някой красавец наоколо. Става дума за това, когато изпитваш някаква емоция, която те тревожи, да можеш да я споделиш.

Има няколко причини човек да не изказва емоциите си:

Сам да не знае истинската причина за некомфортното си състояние.

Обикновено човек проявява агресия към партньора или намира проблем там, където го няма.

Например може да се ядоса, че чиниите от снощи стоят неизмити, а реално да има нужда да сподели за стреса от работа. Звучи ти банално, може би. Именно понеже се случва често и почти на всеки, звучи банално.

Страхува се, че няма да бъде разбран.

Все пак насреща ти седи човек, който те обича, ти също обичаш. Нали смисълът на една връзка е хората да споделят. Поне опитай, за да видиш какъв ще е резултатът. Често се случва, след като хората се разделят, да си признаят какво ги е тревожило по време на връзката, но не са имали сили да го споделят. В тези ситуации често хората изпитват съжаление, че не са имали достатъчно сили по време на връзката. Нужно ли е да се стига до това? Любимият ти човек не заслужава ли да знае какво те тревожи?

Страхува се, че ще бъде изоставен.

Ако твърде дълго си кътала тревогата си и изведнъж я споделиш, възможно е човекът до теб да е поне изненадан, понеже не е свикнал да го правиш. Ако има нещо, което къташ отдавна и се страхуваш, че може любимият ти да не реагира добре, те съветвам да започнеш с малки споделяния, да загатваш какво те тревожи. Виж как реагира той. И в момента, когато усетиш обстоятелствата за подходящи, може да му разкажеш.

Ако бъдеш изоставена, след като споделиш какво те е тревожило, тогава значи може би не е имало смисъл да стоиш в тази връзка.

Често обаче този страх е просто в нашите вярвания, мисли и субективни усещания.

2. Да говориш и да усещаш, че все едно говориш на стена, а не на човека до теб.

Може причината да е в него.

Понякога хората имат определен капацитет, който не могат да надхвърлят. Може да не е научен от живота да слуша и да разбира. Може да иска да те чуе, но да не знае как. В такъв случай може да му кажеш как ти изглеждат нещата отстрани, да споделиш как те кара да се чувстваш това. Покажи търпение и не го пресилвай. Помни, че всеки има своето темпо.

Може причината да е в теб.

Понякога човек толкова силно иска да бъде чут, че не оставя възможност на другия да покаже, че чува. Да, звучи парадоксално. Ако си прекалено напориста и ужасно много държиш той да обърне внимание на това, което му казваш, може да избързаш и да не му дадеш шанс да ти обърне внимание. Ако твоето действие според: „Той не ме разбира“, избърза преди неговото: „Разбирам те, дай ми минута и ще ти обърна внимание“.

За да има Win-Win, е нужно да можем да гледаме от своята гледна точка и от тази на любимия. Иначе може да битуваме в Win-Lose и да се чудим защо все нещо не се получава. 

А може би сами не оценяваме какво имаме и не сме свикнали да сме благодарни, виж какво може би пропускаме тук.