"Гошо студент" от Димитър Калбуров

Представяме ти един от разказите, които ще бъде прочетен на следващото събитие на Пощенска кутия за приказки

  • 09.07.2018
  • от Димитър Калбуров

Четенията под звездите се превръщат в традиция за Пощенска кутия за приказки. Артисти, музиканти, журналисти и още много любими лица от родната сцена ще бъдат част от лятното турне на проекта. Димитър Калбуров е сред любимите писатели на феновете и сам представя разказите си пред публика. Който е останал в София, може да гледа „Калбуров VS Гошо“ на 13 юли, от 21:00 часа, лятно KINO CABANA. Ето малка част от това, което те очаква.

Ся, я знам едно нещо у тоа живот със сигурност – нема по-важно от образованието. Оти единствениа начин да живея на Софията и да плащам триесе лева наем, е посредством науката. За жалост туй ни го осъзнах баш у началото. Бая време бех квартирант на един дрът перверзник, който искаше веднъж у седмицата а му чистя по жартиери и рокла. Два месеца изкарах при него и сигурно още щех, ама он ми не даваше а си пера жартиерите и то почна да става гнусна работа. Кат ме светнаа за общежитието, му окрадах златото, счупих му тез врътките на парното, а са пука от жега и а реве кат му дойде топлофикацията и аре, Гошката студент. Ся, ша питате къде влезнах да уча... Немам идея, дреме ми на шмайзера. Ако ви е толкоз важно, у Студентски град са намира сградата, там до дюнерите. Общежитието ми също е у Щутгард, тъй му викат софянци. Взимах си двата найлонови плика с целио ми багаж, пристегнах гордо джиагоналката и отивам а са нанасям. Влизам у стаята и са оглеждам.

Не че не е луксозно, ама тука некой е умрел.

И не ви говора, че нечий дух е бил прекръшен след ежедневно облъчване с чалга от съседите. Не, буквално некой е умрел. Единио край на леглото е подпрен с крак, обут със сандал и чорап. На пода има такива отбелязванки, дето Граф Монте Кристо си правеше. Цък, цък, цък, цък, люс. И само са моля – дано тука да е живел некой играч, дето ги е мандръсал и си ги е броил, а да не е бил некой сериен убиец, дето ги е трепел. Че само тва ми требе, полицейско разследване у стаята ми а ми разбият дюшемето а търсят студенти. Инак стените не са много дебели. Лявата на 80% се състои от плакати за концерти. И не казвам, че е облепена с плакати, а че е от плакати. Некой хасковлия си бил празнувал рожденио си ден, срутили стената и оттогава седело така. И то носеща стена, ама сградата си седи, по бай Тошово време си строеха как си требе. Добре че сега там комшия ми е некакъв от лесотехническия. Каквото и да си говорим, е много по-добре да слушаш как некой си бие чекии цела нощ, отколкото как челастри цела нощ. Некак си по-лесно са заспива, защото пъшка само един човек, а не двама. Туй за лявата стена. Дясната е от стиропори, а съседът диша доста тежко, май е направил бронхит, требе а иде а са прегледа. Терасата ми е много интересна. Автобусна спирка. Он преди мен, дето живеел тук, една вечер кат се напил, просто изкъртил спирката на зоологическата градина и я тупнал на терасата. Ся, как я е качил целата до пети етаж, си е мистерия от палитрата на пирамидите. Последно за банята и спирам с ентереора. Тя е буквално един квадрат и понеже с тоз размер дилемата е следната – искаш да имаш врата или искаш да имаш тоалетна чиния, щото ако има тоалетна чиния, вратата нема как да са затваря. Затуй кенефа е с клекало. Я дотогава не бех виждал у жилишна сграда а има такъв кенеф, ама човек са учи, докато са учи. И понеже ни ми са кличи, откъртих ина от пощенскити кутии и я закрепих у банята, та на половин дупе и лакът, горе-долу колко а свършиш ралта, са живей. Инак веднъж са излъгах да взема да ида на лекции. Е, нема такава загуба на време на целио свет. Застанал там некакъв михлюзин и обеснева некакви работи за нещо си там. Два часа. И ората ча си записват.

Добре че имаше колежки, та да има смисъл да ода до университета а пия кафе.

Първоначално ги гледам и си викам на акъла – че си действам ка на село. Отивам и ѝ викам: „Идвай тука, миндил“, и те идват, оти инак че ида я и ша е у пъти по-зле. Туй на Софията не върви. Пробвах са а са правим на женталмьен. Викам ѝ: „Здравей, много ми е приятно да се запознаем, бих искал някой път да излезем и да пием по кафе“. Ама и тъй не е добре, оти, като им говориш тъй, си мислат, че ша плащаш сметката, а Гошката плаща само на Гошката. Най-убаво си е а лъжеш. Я ги подбирам тъй – коя е седнала най-близко до мен, тая ша е, а са не разкарвам. Викам ѝ: „Слушай, Мониче, мога ли да а помола за услуга? Абе вчера си напрах чаршафите у дома и понеже съм северно изложение, много тъмно у нас. И имам телевизор, дето му стърчат едни кабели отзад, а требе а го оправя, понеже съм свалил един филм от интернеда и да го изгледам. Че дойдеш ли а ми светиш с телефона, че требе а смъкна бушона а ме не удари тока, ма. И изобщо са не притесневай, я вкъщи по принцип си ода без дрехи.

Не пропускайте края на историята, разказана от самия Калбуров на 13 юли, от 21:00 часа, в обновеното лятно KINO CABANA пред НДК. Заповядайте на “Калбуров VS Гошо”. Гарантираме ви два часа добро настроение и смях до сълзи.

Ето и малко филми.