Дайре в косите, кораби в очите

Не затваряй прозореца пред есенния хлад

  • 06.10.2018
  • от Лили Йовнова

Циганско (сиромашко) лято е период на топло и сухо време в края на месец октомври… […] При по-продължително затопляне през този период може да се наблюдава аномален повторен цъфтеж на някои растения, които по принцип цъфтят само по веднъж в годината.“(дефиниция намерена из Уикипедия)

Не залоствай още прозореца. И аз бих хлопнала резето под носа на всяка друга сива есен досега, но ти обещавам да вляза при теб като съвсем различна история. Остави ме да се шмугна с тези последни октомврийски лъчи като циганско лято. На пръсти. Без никакви очаквания някой точно мен тук да чака.

Но и точно тук, защото именно в тази изморена от безлюбовие стая искам да корабокруширам, закъсняла и непоканена, напук на всичките сезони.

Ще прескоча колкото е нужно часови зони само за да се промъкна през този още открехнат прозорец.
Пази се, човеко на зимата, аз акостирам на вдишване разстояние с едни чуждестранни кораби в ирисите ми и ако не си приготвил кейовете в твоите очи, няма кой и какво да ме задържи тук. Ще се наложи да отплавам и никога повече да не бъда този човек, никога повече да не бъда нечие лято през есента. Мисли бързо, но недей да мислиш прекалено, подобни решения са взети далеч преди да се е стигнало до тях.

И макар че (не) зная какво ще решиш, аз все пак ти казвам – недей да затваряш прозореца.

Ако можеше само да видиш какво появяване съм ти намислила, ще ти се изправят косите, ще си забравиш момичетата сегашни и предишни, току-виж и ще промениш това твое древно убеждение, че за всичко си има време и сега просто не е моето. С мелодии и шаманства, с песни на сирени, запълващи тези безкрайни пространства, с всички оръжия от арсенала ще опитам да прогоня сянката на съмнение от това твое студено изражение. И навярно ще бъде напълно неподходящо и абсолютно прекалено - с дайрета, с оркестри, с хиляди неочаквани вести в черните очи. Но само пред подобни крайности дори завършен темерут като теб не би бил способен спокойно да стои.



Недей да затваряш прозореца, чу ли?
Какво като ти се случвам ненавременно? Като без да искаме им влизаме в клишетата на любовите съвременни между летни лентяи и ледени кралици?

Това не променя факта, че винаги ще си бъдем малко странни птици.

Не променя факта, че никога не си искал да ме виждаш как си тръгвам с останалите прелетни птици.

Ще опитам да не се прибирам в теб като студ. Този далечен хлад в гласа ми само ти напомня, че нищо не е напълно каквото изглежда, но недей да се отдръпваш. Знам, че не изглежда точно така, но това е моето малко доказателство, че дори когато те залъгвам, се опитвам да остана честна. Корабите в очите ми са кораби, няма да те заблуждавам, но дори те искат при теб да хвърлят котва.

Затова не затваряй още прозореца. Рано е, макар че аз както обикновено закъснявам за по-важните неща. И навярно ще нахлуя малко по-гръмко, отколкото ще ти е удобно. И навярно ще трябва по-късно да обясняваш на вашите, на съседите, на приятелите си, че една вихрушка ти е разбила стъклата на идване. Вятърничава съм, признавам, но само южняци лъхат от пазвата ми.

Ела да стопля дъха ти за последно.

Не затваряй. Не се затваряй. Пристигам, казвам ти, не чуваш ли звънтежа от мачтите на ръцете ми? Позволи си да си излъган за още съвсем кратко, че и в средата на октомври може да има причини за лято.
После ноемврийските ветрове ще издуят платната ми и този път за последно ще изпратиш едно лято, което изобщо не биваше да ти се случва.
 

Виж с какви проблеми се сблъскват мъжете по всяко време на годината.