Вещи в занаята: Любомир Стоев

Той омагьосва дървото с ръце и от сърце

  • 17.11.2018
  • от Плами Максимова
  • снимки: Ourhood

Вдъхновяващо е да се срещаш с кретивни млади хора, които творят изкуство с ръцете си. И след като през лятото те запознахме с няколко усмихнати лица, които ни скриха шапката с владеенето на занаяти, е време за есенното преброяване. Започваме с Любо. Едната половинка на бранда OURHOOD. Той влага времето и вниманието си в ръчна изработка на мебели и аксесоари, които освен красиви са още функционални, трайни и заредени с чувство. Компания в това предизвикателство му прави съпругата му Яна, която е с творчески дух и обожава всичко свързано с дизайна във необятните му форми и измерения. Наистина готина комбина, която трудно разделихме, но все пак за целите на интервюто успяхме и те запознаваме само с него - майсторът в двойката.

Кога се зароди тая крилата идея да започнеш да създаваш нещо с ръцете си?

В моето семейство всички са можели да създават и поправят с ръцете си. За мен беше част от нещата и винаги съм се стремял да бъда такъв. Никога не ми е било скучно и го намирам за невероятно полезно, дори да не си изкарваш прехраната с това.

Идеята и желанието за създаване на нещо с ръце винаги са били част от моя живот и когато видях, че хората все повече и повече търсят и ценят това умение, реших да използвам потенциала си.

Изчистих старата работилница на дядо ми, купих няколко машини и реших - ще правя страхотни мебели!

Това, което правиш сега, първоначалната ти идея ли беше, или започна с нещо различно?

Това, което правим, беше първоначалната идея, но всичко започна с нещо различно – Столчето на Мил. Първо направихме него – малко детско столче за хранене за нашия син Емил. В случая не успявахме да намерим адекватно решение на проблема с храненето на бебето и сами създадохме решението. Сега дори второто ни дете го използва.

След това започнахме с мебелите.

Има толкова нови, различни и по-евтини материали, от които се произвеждат мебели, защо според теб въпреки това дървото все още е толкова важно за хората?

Според мен то винаги ще остане такова. Просто защото няма алтернатива. Не се сещам за друг материал, които да е едновременно, толкова здрав, красив, топъл и уютен. Дори ухае невероятно.

Дървото има история. Големите стари парчета, по-стари дори от нас, са наситени с дух и енергия.

Всичките тези години, сезони, дни и нощи, всички ветрове и капки дъжд, целият живот на дървото е запечатан в него и се усеща веднага, когато човек види картините на влакното, докосне повърхността или вдиша аромата му.

Кое е любимото ти време от деня за създаване и как се случва целият работен процес?

По принцип ценя всеки един момент, в който мога наистина да напредвам с проект и да виждам прогреса. Голяма част от процеса е намиране на подходящ материал и подготовка, което консумира много време, но реално нищо все още не се създава. Често, за да се оптимизира процесът, едновременно се движат няколко проекта и след като най-накрая съм избрал и подготвил всичко, нямам търпение да започна същинската част. Когато ми се отвори възможност, мога да работя часове, без да спра - рязане, пилене, шлайфане, полиране без край.

Материалът важен ли е, или по-важно е вдъхновението?

Най-хубавото тук е, че двете вървят ръка за ръка и взаимно си помагат.

Вдъхновението ми помага да се справям с трудни материали, а пък хубавият материал ми помага да се вдъхновя.

Какво ти доставя повече удоволствие - процесът на работа или резултатите от нея?

Аз се стремя да се наслаждавам на ръчния труд всеки ден и да си напомням, колко удоволствие ми носи. Въпреки че вече не е просто хоби и е много по-трудно от преди, и отговорностите са много по-големи, и очакванията са много по-високи, аз не забравям, че това е нещото, което искам да правя. Удоволствието от процеса на работа е примесено с всички тези неща, но това му дава нова стойност. В момента, най-важния момент за мен е краят на един проект, когато клиентът получи своята поръчка. Моето най-голямо удоволствие идва от неговото удовлетворение. Само аз си знам колко съм ги мъкнал и шкурил тези талпи и когато един клиент е истински щастлив и оценява моят труд, аз също съм щастлив.

Доста хора разбират какво всъщност получават – част от живота ми и живота на това дърво.

Получават предмет, който ще остане за поколения наред, въпреки че живеем във време на стоки за еднократна употреба, включително и мебели. 

Имаш ли някакви правила за дизайн или философии, към които се придържаш?

За мен е важно мебелите ни да са красиви, качествени и трайни. Мисля, че спазваме собствените си правила и критерии за тези неща. Не правим компромис с качеството на материалите и изработката. Ако нещо не е както трябва или не ни харесва напълно, значи не е готово.

Как намирате клиентите си?

Започнахме с интернет и все още това е главният ни пазар. Но вече започват да ни търсят хора от препоръки, което е много приятно.

В кои части на света има OURHOOD мебели? Кои са най-интересните ви клиенти?

OURHOOD има в почти всички американски щати, Канада, почти всички европейски държави, Близкия изток, Австралия и на няколко места в Азия. Общо взето, имаме доволни клиенти по целия свят, които ни оставят страхотни ревюта и направо ни изпълват с желание да продължаваме.

Може ли човек да се издържа с това на родна територия?

Според мен

тук нещата се подобряват и все повече и повече хора могат да се издържат, правейки това, което им харесва.

Особено ако става въпрос за производство и търговия, условията могат да бъдат по-добри от тези на запад. Може би най-ощетени са хората, които искат да имат професии в сферата на културата, но се надявам и това да се подобри.

И сега класика в жанра – бъдещи творчески планове, мечти?

Нови продукти, нови линии и още един съвсем нов бранд. Мечтая денонощието да е 36 часа.

Запознай се с още вещи в занаята хора!