Чети между греховете

Малките пожари, които изгарят най-значимите мостове

0 коментара Сподели:

Хората често се възприемаме за божества. Гледаме отвисоко и си играем с гръмотевици. Чуват се под формата на крясъци и затръшнати врати. Виждат се само щетите.  Играем си с думи, които минават през тялото по-смъртоносно от електричеството на мълнията. Смъртоносно не за тялото, а за възприятията, представите, спокойствието ни.

Зимата сякаш усилва драматизма на всеки конфликт. Няма нищо трогателно в това да си тръгнеш от обекта на гнева си в топла августовска вечер в сравнение с това да затръшнеш вратата и да закрачиш към спирката в 11 без 10 на -5 градуса. Зъзнеш от студ, трепериш от нерви, а с теб автобуса чакат само едно проскубано бездомно куче и инатът ти.

Само че този, вторият, не знае как да те стопли.

Инатът често успява да те подчини, представяйки се за твоето достойнство. Защото знае, че него ще браниш със зъби и нокти. Доста пъти го защитаваш обаче точно от онези, за които няма по-достоен от теб. Ще разбереш кога угаждаш по-скоро на ината по онзи послевкус на неудовлетвореност. Инатът ще ти даде силата да спечелиш битката, но след пирова победа никой не празнува.

Затова защо не разчупиш малко класическия сценарий? Пусни едни реклами точно преди сюблимния момент на твоя филм и помисли отново какъв искаш да е краят му? Не наказваш ли прекалено жестоко главните герои?

Аи хората никога няма да спрат да се карат за глупости. Може да сте огън и вятър, които бушуват в един и същи момент, но стихиите ви изгарят мостовете ви един към друг. Бавно и неусетно.

Докато все още стихиите ви се срещат и сте способни да направите пожар, значи нищо не е изгубено. Но когато малките ви бедствия изгорят моста напълно, тогава няма къде да се засечете. Няма да бушуват ветрове и огньове, ще останат само димът и неприятният аромат на изгоряло търпение. И тогава няма връщане, дори и да не крещите, да стоите на един диван и да затваряте спокойно и възпитано вратите след себе си. Защото най-категоричните раздели са най-културните.

Затова… Прочети си пак сценария. Но този път – чети между греховете! Хепи ендът никога няма да излезе от мода.

Виж защо декември е най-топлият месец от годината.

Виж какво е общото между лошото време и старите травми.

Последвай ни в инстаграм.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *