Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов

Нашето е като „Любов по време на холера“, но без холерата и с всички други болки, далеч отвъд Маркес...

0 коментара Сподели:
Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов

Момиче, ти излизала ли си с артист? Те нямат пол. Понякога захвърлят собственото си тяло, но навиците им са единствените белези, по които ги разпознаваш. Цигарата, кашлицата, чашата и леко просълзените очи, в които яздиш вълните и от върха им започваш да се давиш на дъното след секунди.

За артистичните, онези лудите, които привличат хората с пъстрата си външност и черната си същност, прекалено много любов е точно толкова лошо, колкото пълната ѝ липса.

Под черупката си артистът винаги е малко сам, но не самотен, мекотело, но не мекушаво, жесток, но само към себе си. Той дори когато наранява другите, го прави, за да нарани себе си. Пие много и е пиян дори когато не пие. Чете ти Маркес, Рилке и Ремарк и се губи някъде в подножието на редовете им, за да те намери там в някоя изгубена мечта.

В реещите се копнежи те хваща за ръката, както дете се вкопчва в ръцете на майка си, и единственото, за което живее, е да зарови устните си в дланта ти, да те отхапе като плод, като портокал, без да ти сваля кората, но ти бели стените и оставаш гола, за да се разливаш по него с цялата си лепкава същност.

Артистът ги прави тези неща, той знае как да е ретро, знае как да целува, за да те разтопява дори, когато го презираш. А ти го презираш, защото знае как да зарязва с размах, както движи четката си по платното, както танцува с клоунските си движения в стая, пълна с общите ви приятели, знае колко дълбоко да мълчи, колко силно да се смее, кога да те нарисува, кога да те напише, кога да те разплаче, кога да ти залепи счупеното в душата.

Да си муза на артиста означава, че никога няма да си една, но не ти и трябва, обаче го научаваш прекалено късно.

Момиче, аз знам, че поне веднъж си мечтаела да бъдеш с него, с такъв като него. Точно тогава, когато си обхождала галериите във Флоренция и си застивала пред някоя картина. И в ъгъла на прашна библиотека, кихайки над книга, която си търсила седмици и изровила от най-отдалечения рафт, а на третия ред от стиха си искала да го познаваш, точно този, когото отдавна го няма, но ще го търсиш в живите му посланици. Искала си такъв като него, когато, вперила очи към сцената, гласът му е разсичал тялото ти не на две, а на двеста.

Тази нощ отново съм в дома на артист, а си бях обещала да не стъпвам тук, но премръзналите ми глезени имаха нуждата той да ги гледа. Всичко е в свещи, но пламъците са по-силни в думите, които премълчаваме или бавно плъзваме в тишината. Всичко е разхвърляно, подреждане няма дори от най-силната женска ръка. Всичко е в картини, които ме гледат нахално с всичките си цветове, а аз съм като статуя. Не се поддавам лесно на изкушението, което вече е сломило волята ми. Дошла съм да оставя много любов, но за малко.

Тази нощ ще съм в прегръдки на артист, който чете „Любов по време на холера“, и нашето е любов, но без холерата, обаче с много други болки и далеч отвъд Маркес. Заедно сме, но никога няма да бъдем наистина, защото тези прегръдки са ехо на съвършеното преживяване, а то е краткотрайно.

Тялото ми вече е в боя, поставена по мен от четките на таланта му, превърнала съм се в платно, превърнала съм се в изкуството, с което си играе, в което ще се сгуши и ще заспи, но цяла нощ ще трепери дали го е завил добре и ако краката ми замръзнат, ще се самобичува, докато не ги стопли.

В нощите, когато не е сам, артистът превръща жените си в изкуство,

стопля им краката, а това е важно, защото така по-лесно намират пътя, по който да си тръгнат, когато съмне. Когато съмне, любовта ще е прекалено, ще се надвеся над моя артист и ще погъделичкам лицето му с краищата на червената си коса, ще бъда малко Даная на Климт, Ева на Пикасо, дори Мона Лиза на Да Винчи. Ще те оставя с текстовете, мелодията, картините ти, най-вече с липсите ти, за да ме поканиш пак, да ме нарисуваш, да ме създадеш, все пак трябва да остана сама, за да те напиша дори и вече със студени крака.

Потопи се в зимната атмосфера.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *