8 любими неща от 2018: Ива Янкулова

Говорим си с любимите ни градски агенти, за да обобщим последните им 365 дни в музика, филми, книги и разни други

  • 28.12.2018
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: Yo Vo

Има неща, които в края на годината някак придават блясък и завършеност на всичко, което ни се е случило. Това са онези есенции от злободневния живот, които обаче са толкова докосващи, че ги мислиш, спомняш, препоръчваш и помниш поне още 12 месеца, ако не и до края на живота си. В този ред на мисли решихме да обобщим последните 365 дни на няколко личности, които според нас са белязали изминалата година. Помолихме ги да говорят за любимите им най-обикновени неща. Все такива, които имат лексиконна популярност, но са някак винаги интересни за питане, а и за знаене...

Ива е от онези нежни създания, след които е трудно да не се обърнеш. Виждаме всичко в приятно розово, откакто излезе новото ѝ парче Colibri.
Занимава се сравнително отскоро с музика, но пък за сметка на това е точно тази глътка въздух, от която имахме нужда. Може би си я виждал на кориците на различни списания, едно от тях бе фантастичната корица на Amica този май. Дори дочухме, че в началото на новата година ще ни зарадва с цял албум, което са си все добри новини. За приключенията ѝ в Италия, един от най-близките ѝ хора и за смислените книги ти разказва самата тя на следните редове...

1. Песен

Песен не, но албумът Damn на Кендрик Ламар е на рипийт от месеци в колата ми.

2. Филм/сериал

Call me by your name. Превърна се веднага в моя абсолютна класика. Гледах го. После го гледах отново. Красив, истински, направен с много любов за любов. Диалози, места, актьорска игра... (малко съм влюбена в Тимъти Шаламът... (да, и аз).

А сериал - снощи изгледах "Моята брилянтна приятелка" по HBO и ми допадна страхотно.

3. Книга

"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Ще напиша само последните редове от романа: Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж, и ние – блудните синове и дъщери – хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си натам, където отдавна вече няма никой твърде дълго растяхме твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат". Прочетете го.

4. Човек

Човек, който познавам отдавна, но ми става с времето по-близък и е много ценен за мен, това е приятелката ми Марина. Един от най-вдъхновяващите хора, които съм срещала. Всеки ден се уча от нея. Тя е идеалист с лъвско сърце и детска душа. 

5. Събитие

Рожденият ми ден с приятелите ми. Високо над града, откъдето гледахме блещукащите светлини, пиейки прилично количество розе. А... и заснемането на видеото към сингъла ми "Колибри" в Милано... Но пък и монтирането на кадрите от първия сингъл си бяха голямо събитие. Много вълнуващо. Не мога да избера кое категорично блести :).

6. Пътуване

Роуд Трип в красива Италия. Бари – Локоротондо – Матера – Позитано – Рим - Милано. Беше си приключение. И за който не е ходил. Горещо препоръчвам Матера. Невероятен град с много интересна история. Впрочем заедно с Пловдив европейска столица на културата за 2019.

7. Придобивка

Кола! Защото беше време за нова. :)

8. Място

Бар "Сипи" на "Шишман", който открих миналата седмица и в който мигновено се влюбих.

Наскоро си говорихме с Нора Шопова.

Последвай ни в инстаграм.