8 любими неща от 2018: Петя Кокудева

Говорим си с интересни личности, за да обобщим последните им 365 дни в музика, филми, книги и разни други

  • 29.12.2018
  • от Цветана Кулинска

Има неща, които в края на годината някак придават блясък и завършеност на всичко, което ни се е случило. Това са онези есенции от злободневния живот, които обаче са толкова докосващи, че ги мислиш, спомняш, препоръчваш и помниш поне още 12 месеца, ако не и до края на живота си. В този ред на мисли решихме да обобщим последните 365 дни на няколко личности, които според нас са белязали изминалата година. Помолихме ги да говорят за любимите им най-обикновени неща. Все такива, които имат лексиконна популярност, но са някак винаги интересни за питане, а и за знаене...

Петя Кокудева е детски писател, обогатил света на децата с книгите „Лулу“, „Малки същества“, „Питанки“ и „Лупо и Тумба“, която съвсем скоро бе преведена и на немски. Интересен е фактът, че „Лулу“, дебютната ѝ книга (освен че печели специална награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“), е всъщност дипломната ѝ работа в СУ, а преподавателите ѝ са толкова възхитени, че самите те я изпращат до „Жанет 45“, като убеждават Петя да бъде издадена и публикувана.
Като оставим формалностите,

Петя е от онези хора, които са имали късмета да открият овреме пътя си, своята дарба и да канализират енергията си именно там, където са най-добри.

При нея това е сътворяването на всякакви щури светове за децата. Книгите ѝ са илюстрирани от Ромина Беневенти, илюстратор с италиански произход, а самата аз не крия вълнението си, че на пазара за детски книги в България присъства нещо толкова умело написано и илюстрирано, на фона на цялата кичозност, която ни залива отвсякъде. Петя е и пътешественик по душа, обиколил толкова места по земното кълбо, че този блиц ми се стори прекалено тесен за световете ѝ.

Песен

Послушах доста йойк тази година. Това са традиоционните песенни форми на северния народ сами. Любима ми е Eamifámut ​(“Древни сили”)​ в изпълнение на сами певицата Берит Оскал. Фонетиката на езика им е хем обла и овална, хем сурова и необятна. Много моя сплав.

Филм/сериал

Филмът е без съмнение “За тялото и душата” на унгарката Илдико Енеди. Гледах го отдавна, но често се улавям да си “разговарям” с него и до днес. ​Иначе,годината беше почти безсериална за мен. Така бих искала и да продължа.

Книга

Книжната случка, която ще пазя дълго от тази година, е от едно вехто книжле, купено на старо: “Сребърният герб”, автобиография на детството на Корней Чуковски (написана е блестящо!). В нея Чуковски разправя как една нощ у тях се промъкнал крадец. Сгащили го с майка му, но докато Корней изтърчал да викне полиция, крадецът забегнал. Оказало се обаче, че не е избягал! Майката на Чуковски го била скрила в гардероба, защото й станало жал - а после крадецът си отишъл по живо, по здраво. След седмица, две Корней се разболял и отгоре на всичко били страшно бедни. Майката отишла да вземе нещо от пазара, но не й стигали парите. И не щеш ли, видяла крадеца! И той я видял и… й дал пари, да купи нещо за малкия. В началото жената се дърпала, защото това били крадени пари, обаче после ги взела. Така двамата се сближили и крадецът взел често да идва в дома на Корней и майка му и да им помага.

Аз по-хубава истинска история не съм чела много отдавна, не само за тази година!

Човек

Тази година ме запозна с няколко човека, с които си представям, че бихме могли да бъдем приятели задълго. Мен това чувство не ме спохожда често и му се радвам. Иначе, много се впечатлих от писателката Тайе Селаси, която наскоро гостува в България. Припомних си колко рядка комбинация е това да си остър и дълбок ум, но същевременно да си и по детски духовит, лъчезарен и непосредствен. В България много ме плаши това, че интелектуалното често върви за ръка със смразяваща сериозност и посичаща дистанцираност.

Събитие

Това беше първата година в живота ми, в която имах срещи с деца в чужбина. Бях в Германия, Люксембург и Украйна. Важно ми беше да видя как функционирам и колко мога в чужд контекст, на живо. И една операция. Беше ми за втори път и се изненадах от себе си, от това колко смело я приех.

Пътуване

Сахара. Където за първи път се озовах в пясъчна буря. И общувах с номадски бербери, с които си говорихме през гласов гугъл транслейт. Стана дума, че и ние в България ядем агнешко, обаче като го казах (на английски), възрастните и децата зяпнаха, сякаш съм извънземно. Оказа се, че гугъл е превел lamp вместо lamb и хората разбрали, че у нас ядем лампи, хаха.

Придобивка

Една огромна, много красива книга, за която мечтаех от дълго време. Приятел ми я донесе от Швейцария. Казва се “Къде е сестра ми”, на Свен Нордквист (авторът на “Финдъс и Петсън”).

Място

Може би Шефшауен, или Синият град - в Мароко. Спомням си как насред неистовата му, но и някак небрежна красота ми прималя страхотевично. Бях забравила да вечерям предната вечер, а и не бях закусвала. На всичко отгоре един дядко ме погна с чадър, защото цъфнах на мюсюлманско гробище (пък не било редно жени да се вестяват там). Изобщо, за мен местата стават важни, заради случките.

Виж какво четем тази зима.

Последвай ни в инстаграм.