Сам мъж по празниците

Звездата на стендъп комеди сцената Георги Кючуков за живота, вселената и всичко останало

  • 24.12.2018
  • от Тео Чепилов
  • снимки: Деян Панайотов

Има неща, които в края на годината някак придават блясък и завършеност на всичко, което ни се е случило. Това са онези есенции от злободневния живот, които обаче са толкова докосващи, че ги мислиш, спомняш, препоръчваш и помниш поне още 12 месеца, ако не и до края на живота си. В този ред на мисли решихме да обобщим последните 365 дни на няколко личности, които според нас са белязали изминалата година. Помолихме ги да говорят за любимите им най-обикновени неща. Все такива, които имат лексиконна популярност, но са някак винаги интересни за питане, а и за знаене...

От няколко години насам стендъп комедийната сцена изживява абсолютен бум – буквално всяка вечер от седмицата има събития, а вече наред с ъндърграунд опън майковете в Gaba Bar, „Ателието“ и Amok, клубове с големи сцени като „Студио 5“ и City Stage се пълнят до пръсване с тематични специални шоута. От всички, които се изявяват с шеги пред микрофона, един комик прави особено голямо впечатление – това е Георги Кючуков от Inside Joke: самороден талант, бързо достигнал до професионални висоти и превърнал всяка своя изява зад микрофона в култово преживяване. Броени дни преди голямото му специално коледно шоу в клуб SUGAR, тематично кръстено „Сам мъж по празниците“, изпихме по един чай с Кючуков и се опитахме да разберем откъде извира хуморът му.

Кое е най-странното място, на което си правил шоу?

Ретро трамвая, в движение. Веднъж правих шоу на 1 юни – 300 деца. Говорех им само за хигиена – „Бъркате ли си в носа?“, ей такива работи.

Повечето хора на сцената едва правят 15 минути сет, а ти си известен с рекордните си продължителности. Колко е най-дългото ти шоу?

С Митака Велков направихме два часа и половина преди няколко седмици в Бургас. Хората не искаха да ни пуснат от сцената, накрая седнахме на бара и продължихме да си говорим на по чашка с тях, пях „Ветрове“, страшно беше.

Иначе най-дългото ми самостоятелно шоу е 2 часа без почивка.

Вече си комик на пълен работен ден. Коя е най-тъпата работа, която си работил преди това?

Най-некомичната ми работа беше озеленител, когато бях на 19. Мислех, че ще е като по порно филмите – отегчени съпруги правят секс с теб. Веднъж една мацка ме покани в кухнята да пия лимонада. Не беше намек – просто искаше да се разхладя и да бачкам по-бързо.

Сега как преминава работният ти месец?

Правя по 15–20 шоута на месец, дотук имам общо над 400 стендъп шоута. Най-успешното по моя идея в момента е суперхит: „София срещу провинция“. Всичко е много бачкане – нещата ги правим да изглеждат лесно, а всъщност не са. Има толкова много работа и организация, една грешна шега и шоуто се проваля.

Как се подготвяш за излизане на сцената?

Пия, крещя и танцувам. Понякога организирам пехливански борби.

Имаш ли издънка на сцената?

Блокирах веднъж, забравих какво говорех, започнах да се хиля. Иначе веднъж ме обявяват и ми стана толкова смешно от този преди мен, че не можех да спра да се смея, извиних се, оставих микрофона и 5 минути се смях.

Какво беше детството ти?

Израснах в Ямбол, бяхме трима братя. Аз бях най-малкият и никой не се притесняваше за мен – ако умре единият, няма нищо: не се губи генетичният материал. 

Какво гледаш като филми и сериали?

Фен съм на класиките: „Приятели“ и „Двама мъже и половина“, от сериозните гледам „Викингите“ и Fringe  („Експериментът“). Любимият ми филм на всички времена е Memento на Кристофър Нолън. От стендъп комиците Крис Рок беше първият, когото гледах и ми е любим досега: крещи като мен и говори за живота.

Любими анимационни герои?

Бисквитеното чудовище и Джинджи – курабиеното човече от Шрек. Редовно му имитирам гласа, като се напия.

Кой е най-големият номер, който са ти правили?

Бяхме на един съвет и ми смениха презентацията на стената зад мен. Аз говоря някакви сериозни неща за растежа на фирмата, а на снимката някаква мацка си е отворила задника. Аз никога не си правя такива шеги. Обичам да бъзикам хората, но без да ги преебавам.

Какво най-често те питат хората?

Много често ме питат „Кой ти пише шегите? Кой ти е сценаристът?“. А аз съм единственият комик, който не ползва химикал – всичките шеги са в главата ми. Питат ме и каква ми е маската. На сцената съм много по-мек от реалния живот.

Извън сцена съм по-забавен.

Всичките ти шеги са вдъхновени от истински събития, нали?

Да. Бъзикам се с всичко, но най-много с моите житейски ситуации тип неволи, които ми се случват. Супер карък съм, винаги търся любовта, но все става „като ти върви в едното, не ти върви в другото“.

Понякога писва ли ти от всичко?

Винаги има решение, никога не е късно нещо да стане. Късметът идва – дали ще го хванеш, вече си зависи от тебе. Много хора го проспиваме или го бъркаме с друго. Същото е и с любовта – понякога идва, но невинаги го разбираме. Много хора си тръгват, защото не ги оценяваме навреме. После търсим признание от грешните хора.

Какво мислиш за съвременния свят?

Не ми харесва, че сме станали прекалено повърхностни и материални. Не си звъним, а си пишем. Харесва ми, че хората могат да разменят идеи. Но всичко минава през интернет. Много хора не правят нещата, които им се правят, а защото трябва някой да ги види. Липсва ми апаратът с лента.

Доста си набрал скорост по темата...

Идея си нямаш. Мразя хора, които не се борят за нещо и при първата трудност го изоставят. Живеем във времената на лесните връзки – нещо малко да не ни харесва, събираме багажа и изчезваме. Хубавото няма да дойде само. Най-лошото е, че се водим по външния вид. Пред красиво момиче с кофти характер и добро момиче винаги избираме красивата и се лъжем, че ще я научим на нещо.

Каква е перфектната жена?

Харесвам сини очи, черна коса, мацки стил Зои Дешанел – не жестоко нагримирани красавици, нормални момичета с чувство за хумор. Обичам жени, които са дейни, които вършат неща, не обичам само ходеници по барове – просто работата ми е свързана с това: не ми трябва още.

Излизал ли си с жена без чувство за хумор?

Да. Не се получи. Аз казвам някакви работи, тя ги взима на сериозно. Има и друга крайност – излизал съм с ужасно лигави мацки. Имал съм срещи, на които съм искал да избягам. С парти мацки никога не са ми се получавали нещата. Аз съм типът човек, който се кефи на хамак и барбекю.

Така ли си прекарваш свободното време?

Ходя много на театър, ескейп руумове, куизове, пикници, обичам планините.

Понякога не искаш ли да живееш нормален живот?

Животът ми винаги е бил интересен. Всички комици от Inside Jokeса ми като семейство, обичам си ги. Така съм възпитан – да бъда сърдечен и искрен човек. Всеки в нашата група си е микровселена. Благодарение на Дими Деянски обаче правя това, което правя в момента. Въобще...имам супер яки приятели, които ме търпят. И семейство, на което ще съм винаги благодарен.

С кой известен човек винаги си искал да се запознаеш?

Камен Донев. Мога да кажа и с кого не искам да се запозная – много ме дразнят фалшивите хора.

На сцената или в житейски план?

И двете. Тези, които преди време не ме отразяваха, сега напоследък ми звънят да ме занимават с глупости. Фалшивият женски интерес също ме дразни. Разни момичета много се вълнуват къде ходя и какво правя, но като дойде моментът за нещо по-сериозно, разбирам, че съм само за развлечение. Шут, комик, човек, с когото да си запълват времето.

Кое не разбират  другите за комика?

Понякога не ми е ден, имам труден период, странно ми е как някои хора не могат да го разберат.

Като малък какво си представяше, че ще правиш, като пораснеш?

Че ще имам ресторант или бар. Готвя добре… е силно казано, но се опитвам. Тренирал съм да правя сладкиши, имам добри неща.

Още не е късно, виждам кръчма „При Кючука“ в бъдещето…

Точно. Мечтата ми е да направя почивна къща с атракциони, хора да идват, да опитват ракия, да има кончета.

Значи като малък не си искал да бъдеш комик, така ли?

Исках да стана музикант или археолог или да пиша книги игри и фантастика. Смятам, че някой ден ще го направя. Имам 40 книги от библиотека „Фантастика“, фен съм на Филип К. Дик, Азимов, има един Уилям Гибсън с „Невромантик“. Най-любимата ми книга на всички времена е „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри.

Явно си ценител.

При мене изкуството е много важно. Животът ми се върти от целодневно слушане на музика, гледане на филми и четене на нещо интересно.

В какви заведения излизаш?

Обичам интересни, забавни места – „Сам дойдох“ например. Много натурално е. Искам да направя карта на тихите малки кръчмета в София. Бирария „Кръста“ на „Джеймс Баучер“. Привличат ме скритите и забравени места. Да спомена и „Чичовци“ и тяхното боб в гърне с люта чушка. Изгаряш всички негативи, докато го ядеш – след това животът ти става по хубав.

Виж какъв е пътят към успеха.

Виж кой е учителят вдъхновител.