Коледа, тази елитна проститутка

Кой коледен образ си избираш

  • 25.12.2018
  • от Димана Йорданова

О, колко искам да вляза в теб! Да се движа бавно - навън и навътре, навън и навътре... Ти си топла и влажна, мека и свята си ти. Етикетът с цена, който виси от тялото ти, е моя равносметка.

С теб ще бъдем двойка параноични гиганти. Не обикновени като шрифт в ежедневник, а благотворителни, съзидателни, играещи белот с кредитните си карти. Обявявам 200, обявявам 300, обявявам се за ритник в лицето на камбаните.

Затегни колана, скъпа, политаме към звездния триумф. Камбаните, тях вече никой не ги чува.

Но защо плачеш, скъпа моя? Не искаш триумф? И какви са тези натрошени икони в краката ти? Осъзнай се, моето момиче, целият ни живот се събира в ценоразписа на твоите услуги. Искаме да свършим на дюшека ти, пълен с фалшиви обещания, да изсвирим своето соло на орган, непросвирван милион години. Имаме нужда от шумолящи опаковки, за да заглушим предсмъртните викове на епохата.

Първият сняг се разтапя в косите ти, любима. Мъглата, тази всеобща агония отвън, този нелеп, неспирен инцидент, е на последна страница. Сега сме на заглавието. Там Господ е похвален и потупан по забравеното рамо. Барби ще лежи разкрачено на пода, рошаво, проскубано, градът от утре ще е пуст.

Сумракът е зад ъгъла и цели с мерника си всяка оцеляла радост.

Истинска неверница си ти, мръсница. Дай ни боб и евтино щастие, дай ни достъп до храма на банките. Запали свещ и я наври в задника на запеченото ни човешко просветление. Дай ни знаци. Водни знаци. Дай на децата ни зара, който оставихме захвърлен на 2.

После застани сама на премръзналата улица и чакай. Все някой ще дойде при теб. Ще попита за тарифата, защото отчаянието се заплаща, скъпа, отчаянието се отплаща.

През декември не трябва да си сам.

И нещо забавно за любителите на градския транспорт в София.

Последвай ни в инстаграм.