Тук всички сме луди

Щом мога да измисля безсмислието, мога да измисля и смисъла

  • 13.06.2019
  • от Димана Йорданова

Години наред посещавах психотерапевти, баячки, шамани и всякакви други митични същества, които да ме изведат от паниката, меланхолията и страха. Нещата, които говореха, звучаха реални, но не и като истина. Тогава една героиня от книга, препрочетена в точния момент, направи обратното - припомни верния път и звучеше като истина, макар светът, от който идваше, да бе измислен.

Алиса на Луис Карол се оказа най-близката за мен терапия: магичното излизане от омагьосания кръг. 

Аз: Ако има нещо по-страшно от усещането за изгубен смисъл, то това е усещането, че той никога не е съществувал. 

Алиса: Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?

Аз: Права си, щом мога да измисля безсмислието, мога да измисля и смисъла.

Алиса: Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски! 

Аз: И отново няма да го разбирам, но поне ще си го създам сама!

Алиса: Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.

Аз: Мисля, че не мога да изляза навън сред хората. Сякаш някой ми дърпа килима изпод краката и изчезвам.

Алиса: Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.

Аз: Моята пръчка е инатът. Мога и да се ядосвам, за да притъпя страха. Да направя от слона муха.

Алиса

Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.

Аз: Но тези безкрайни въпроси за "утре" не мога да разкарам...

Алиса

Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор!

Аз: Да продължа да си задавам въпроси без отговор е проява на лош вкус, а аз държа да не ставам жертва на кича.

Алиса: Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова“, рано или късно ще ти стане лошо.

Аз: Продължавам да държа машата, ножа и шишенцето. Не мога ли просто да ги изхвърля? И най-сетне да се разплача, колкото и да ме е срам... 

Алиса: Ако не бях истинска, нямаше да плача.

Аз: Сълзите ни консервират задълго. Помагат ни да не се "развалим"...  Наивно вярвам, че когато се излекувам, ще стана същият човек като преди. Без да разбирам, че същият този човек ме разболя и доведе дотук.

Алиса: Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!

Аз: Така, де. Тежко е и е леко едновременно. Не трябва да поправям нищо счупено, трябва да създам ново. Може би не е толкова страшно, колкото си мислех. 

Алиса: Спокойно. Тук всички сме луди. 

Трите диагнози, които отказах да имам

Когато много ти е стресът, да ти обърнат кръвта трябва

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са топ местата за брънч в София