В отсрещния прозорец не говорят твърде много

...не говорят твърде много

  • 19.06.2019
  • от Димана Йорданова

Лежи върху гърдите ѝ.

При всяко нейно вдишване се повдига, потреперва, леко настръхва, сковава се за миг.

После отново се отпуска. 

Гледам я. 

Направена е от стави, кости, мускули и финални акорди.

Тя. Ръката на мъжа, когото някаква жена обича. 

В Отсрещния прозорец са. 

Наблюдавам ги от седмица. Сантиментално, филантропско любопитство се излива във вените ми. Възрастната жена се надига от края на леглото, където преди малко бе полегнала, и бавно излиза от стаята. Той я чака, без да помръдва. След минута жената се връща. Тътри масичка на колелца, върху нея се стеле топла пара от пилешка супа, чаша с нещо - може би мляко, до тях – лъжицата, салфетката... Завива му краката с отиграно движение, защо винаги се отгъваш, любов, ще изстинеш...   

Навеждам глава към тротоара. За всички наоколо е една обикновена неделя.

Под прозореца момче и момиче се целуват свещенодействено, събрани в едно късо, а уж безкрайно съединение. Неделя. Протяжна и топла, ненадейна и хладна... Сред хипервентилиращата тълпа, втурнала се към Билла за колбаси, хляб и вино, тази млада двойка се целува така, сякаш смъртта не съществува. Разпределя студа в телата си поравно с кратка, нежна революция. Зад ъгъла - стада от мокри носове и гражданска война за хляб. През останалото време - аз.

През времето, което не остана – двамата в Отсрещния прозорец.                               

Виж повече: Най-голямото пиянство в живота ми си ти

Вдигам очи към тях. Изправям се пред поредната милиардна смърт в историята на човечеството. Пуша, мълча и я гледам. Колко време има? Колко време имам? Една цигара със сигурност. Две минути? Три? При всички положения - време да си спомня за онази, голямата любов, която се изплъзна между пръстите ми пак за толкова. И колко време ли пилея сега, докато мисля за онези две минути?    

В Отсрещния прозорец не говорят твърде. Топло ли ти е, студено ли ти е, това защо не го изяде, остави ме сам, но лампата недей изгася... Тя е стара, той е стар, навсякъде е зима, разтрепервам се. Гледам края на един живот с усмивка на отдавнашен мъртвец. Димът от цигарата ми чертае кръгове из въздуха, апатично, ревниво, тридесет и две годишно. Смеховете на младата двойка под прозореца огласят свечеряващата се квартална улица. 

Виж повече: Историите като кълбо прежда

Лежат върху гърдите ѝ.

Затоплят я.

Безсмъртието каца на перваза тихо, като всичко вечно, което се смалява с годините. 

Аз знам. Ръцете му ще я напуснат първи. 

В Отсрещния прозорец лампата угасна.

В Отсрещния прозорец нещо свети.

Празната половина на леглото избра ли с кого да запълниш

Некролог на приятелствата, в които се кълняхме

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са топ местата за брънч в София