ВСЕКИМУ СВОЕТО КИНО

Създателите на проекта за късо кино Кинематограф.BG Калин Димитров и Юлиян Спасов разказват за първата си година

  • 16.01.2014
  • от Teo Чепилов

Най-младата и същевременно най-бързо прогресиращата организация за късо кино в България – КИНЕМАТОГРАФ, празнува една година от първото издание на формата, който сами са изобретили – LIVE, включващ специална селекция от филми, водещи, премиера на български заглавия и гости от екипа на филмите на всяко издание в понеделниците в Studio 5, НДК, а веднъж месечно в Пловдив и Благоевград. На рождения ден на инициативата създателите на КИНЕМАТОГРАФ Калин Димитров и Юлиян Спасов разказват за пътя, който са изминали дотук.

На 14 януари преди една година е бил първият ви LIVE в Studio 5. Как мина?
К.Д.: Представи си, че за първи път влизаш в клуб, не знаеш кое къде се намира, има някакъв проектор и някакви хора ти казват „Айде, сега ще правим кино прожекция”, а ти нямаш никаква представа какво се случва, не знаеш даже откъде се включва микрофонът. 

Ю.С.: По време на първия LIVE бяхме много спечени, но ни стана още по-голям филм, защото интервюирахме и голям режисьор – Илиян Джевелеков, режисьора на Love.Net. Човекът видя, че бяхме много плахи и когато излезе на сцената, се опита малко да тушира нещата и да ни предразположи. Дойдоха много родители, приятели, преподаватели, всички хора от различните ти кръгове седят и знаеш, че каквото и да направиш на сцената, ако се издъниш – пред всички хора се дъниш. Но се свиква – вече от втория-третия лайв нататък беше много приятно.

Коя е най-голямата ви издънка по време на лайв? 
Ю.С.: В интерес на истината досега филм никога не е прекъсвал, което е цяло чудо, защото при техника с толкова много кабели и уреди винаги нещо може да забие. Микрофон не ни е работил, викали сме си от сцената към пулта. Наричаме нашия пултаджия Ентър Мен (Александър Добрев), защото в началото да си на пулта означаваше да натискаш клавиша enter. Сега вече много му се разшириха задачите – и осветление, и звук управлява. 

Междувременно сте направили няколко промени във формата. Например вече не сте водещи?
К.Д.: Да, целия първи сезон си го водихме ние и Габриела Василева, но в крайна сметка решихме, че не е за нас воденето – не е нашата стихия.

Стефан Добрев, Юлиян Спасов, Габриела Василева, Павел Г. Веснаков (режисьор на Влакове, Парафинения принц и Чест)

Ю.С.: Много сме академични. Ние, като излезем да говорим, да се обясняваме – почват едни философски тиради, анализи върху филмите, асоциации с реалността... 

К.Д.: Водещи са Калоян Лулчев от НАТФИЗ, втори курс "Актьорско майсторство" и  Александър Даниел, който учи "PR и реклама" в Софийски университет. Много добра комбинация. Хем са забавни, хем са щури на сцена, хем успяват да уловят емоциите от различните филми и да ги интерпретират по свой оригинален начин. Това е и концепцията на LIVE - симбиоза между сценично изпълнение и прожекция на филми. От третия сезон (стартира на 27.01) и Елена Рапонджиева ще се качи на сцената. Завършила е "Кино, реклама и комуникации" в Coventry University, UK. Досега тя беше зад кулисите като сценарист заедно със Стефан Добрев, но открихме, че сцената е нейната стихия. По много интригуващ начин разказва в подробности за специфични кино похвати използвани в някои филми, механизмите, чрез които са финансирани и изобщо различни факти около създаването на късите филми, които с времето се надяваме да бъдат полезни и на нашите кинаджии.

Ю.С.: Относно формата на събитието... Първо минахме през аналитично събитие, после през културно, след през комедийно, докато стигнем до днешния формат, който е хибрид и между трите. Както всяко друго нещо и LIVE търпи еволюция според вкуса и очакванията на публиката.

Целите на Кинематограф изглеждат доста по-мащабни от обикновени кинопрожекции, така ли е?
Ю.С.: Нашата цел не е просто да правим шоу, но и да изграждаме у хората културата на късото кино. Което става, като им споделяме различни интересни факти около направата на филмите, около техники, които са използвани, около това на режисьорите какъв филм им е било да направят филма. При големия филм е ясно – взимаш големи пари, сформираш екип и правиш филм по учебник. Докато при късия филм – има толкова нелепи истории. Били се напили, хванали камера и решили през нощта за няколко часа да снимат някаква спонтанна идея, но тя пък взела, че станала добре, в интернет станало viral и тази история е супер човешка. Даже показва, че всеки може да прави късо кино – стига да има идея и да има средство да го заснеме. 

Някоя конкретна история ли визирате?
К.Д.: Истории много, конкретна не визираме. Повечето обаче се свеждат до това, че на група ентусиасти (понякога след пиянска вечер) им хрумва някаква идея и спонтанно решават да я реализират. И нерядко продукта е всъщност хубав филм. Както във фотографията често спонтанни спонтанните и неочаквани снимки стават най-хубави. Е, това не е е гаранция естествено, но пък единствения начин е да пробвате.

Ю.С.: Аз също се сещам за такъв филм – Bargain на Rachel Givney от Австралия – много семпъл, сниман е почти аматьорски, но е супер забавен. Обаче го пускат в YouTube и става viral – събира милиони гледания. В момента е в ТОП 10 на най-гледаните ни филми.

Каква е разликата между късото кино и пълнометражните филми?
Ю.С.: Най-хубавото е, че добрият късометражен филм може да промени живота на някой човек. Особено ако има някаква философия, вкарана в него, което много често присъства. Явно хората също го възприемат така, защото раздела „философски” в kinematograf.bg е най-търсеният жанр. Разбира се и дългият филм може да ви промени живота, но късият го прави за броени минути.

К.Д.: При късото кино зрителят е активен за разлика от пълнометражното. Късото кино често нищо не ти снася наготово – много често краят на филма и продължението на това, което филмът е започнал, ти го завършваш за себе си като зрител. В пълнометражното при час и половина филм – това вече е завършена история, която те води, казва ти определени неща – ти филма и да го мислиш, и да не го мислиш, там вече не е такъв фокусът. Докато късото кино няма как да не го мислиш – ако не го мислиш, не можеш да го разбереш.

Как се роди идеята за Кинематограф?
Ю.С.: Докато учех кино във Франция, ми направи впечатление, че за една година общият брой фестивали, които се организират там, сигурно е 200 и киното е задължителен елемент в ежедневието на всеки човек. 

К.Д.: На следващата година, основателят се върна в България и превърнахме един магазин за алкохол и цигари в нещо като офис, където всички големи идеи за проекта намериха своето начало.

Какви са основните проблеми на българското късо кино?
Ю.С. и К.Д.: 

Няма пазар.
Апатия от страна на големите медии.
Техническото качество е все още ниско (с изключения).
Финансиране.
Иновативно държавно мислене, съобразно модерния свят (йок).
Зрителски дефицит (липсва публика).

Какво е бъдещето на късото кино според вас?
Ю.С.: Интернет е бъдещето. Супер удобно е – един цък и гледаш филма. 

К.Д.: Що се отнася до интернет, вече правим и онлайн премиери – каквато сцена е лайвът за късометражното кино, това е онлайн премиерата за интернет. Искаме да превърнем излизането на филм в интернет в събитие, а основният екип се ангажира да бъдат на линия и след като гледаш филма, можеш да им пишеш. Това е страхотен начин filmmaker-ите да получават feedback – мнението на публиката е най-важното – всичко се прави за хората.

Ю.С.: Една от дейностите ни е да събираме информация чрез сайта и сцената ни, за да изследваме желанията на зрителите. Дотук имаме много интересни резултати, на базата на които сме планирали нови неща в Кинематограф за следващата година и половина. Детайлите обаче засега ще запазим в тайна. Следете ни.

Как точно избирате филмите за Кинематограф?
Ю.С.: Имаме сформиран селекционен екип и взимаме решенията кое да влезе и кое не. Не се превъзнасяме с някакви строги критерии – ако филмът ни докосне, разсмее, натъжи, успее да ни влезе в душите по някакъв начин, селектира се. Понякога пускаме филми, които технически не са толкова добре направени, но идеята успява да те докосне и това е важното. Филмът да си заслужава гледането. Да има смисъл да занимаваме една публика от 70 души с него. Групирането също е интересен момент – стараем се да подбираме филми така, че за всеки лайв да има нишка, която да ги свързва един с друг. Не я изказваме, защото филмите са много различни – един може да е анимация от Холандия, следващият – игрален от Австралия, третия stop motion от Япония. 

Защо мислите, че киното е толкова въздействаща арт форма?
Ю.С.: Филмът е нещо повече – той не е само изкуство. От седемте изкуства киното всъщност е събирателното на всички останали. Филмът е завършената форма на знанието, той е история за живота, даже сам по себе си дори е живот, защото един филм първо е една паралелна вселена, която, веднъж създадена, остава вечно. И след 20 години ще видиш абсолютно същото нещо, което си видял днес. Киното е най-добрата изобретена форма за съхранение на културата, естетиката, визията, морала, типажите, идеите на дадено съвремие.

Кои са първите къси филми, които сте гледали?
К.Д.: The Piano Tuner на Оливър Трение от Франция. Абсолютен шедьовър!!! Акордьор на пиана се преструва на сляп, защото така има повече клиенти. До каква ситуация обаче може да доведе този фалш?! Един от най-добрите трилъри, които съм гледал. Изтънчен, завладяващ, тъжен, психологически! Съвършен!

Ю.С.: Аз пък преди много години на един фестивал гледах филма Signs – “Знаци“. За двама души, мъж и жена, които работят в офиси един срещу друг и си показват едни знаци – така си говорят. Уникален филм. Като го гледах, си казах: „Виж колко е кратко, а колко много след това те удря и те хваща емоционално.” Оттогава ми се запали тази искра да се интересувам изобщо от късото кино. 

Кое беше най-голямото предизвикателство за изминалата година?
К.Д.: Когато от 3 човека екип станахме 9. В един момент осъзнахме, че това е прекалено голямо, за да си го държим за нас – ние не можем да огреем навсякъде. За целите, които сме си поставили, трябва някаква помощ. Ако човек можеше да свърши сам цялата работа, която си постави за цел, нямаше да съществуват компании и сдружения на хора.

Ю.С.: Обемът на работата стана много голям. Лайвът е всяка седмица, за него има селекция, подготовка за сцена, има сценарист, има водещи. Отделно имаш сайта, в който до момента вече са публикувани близо 400 филма, което е много сериозна филмова база, която изисква и поддръжка. Почнахме да комуникираме с външни фестивали, с компании от цял свят, които се занимават с продуциране на филми, с кинаджии, фенове на проекта ни...

Каква е голямата ви амбиция?
К.Д.: Дадена година България да спечели 10 награди от цял свят за 10 различни български късометражни филми, за чиято направа сме помогнали.

Ю.С.: Късото кино да присъства във всички големи градове редовно и в по-малки градове поне веднъж месечно. Публика.

Как се запознахте?
Ю.С.: Познаваме се от училище – Френската гимназия. После работихме заедно по един проект – every.bg, където интервюирахме известни хора и интересни личности.

Участвали ли сте в правене на филм?
Ю.С.: Аз лично съм снимал един филм през 2010 – Teen Day 3, даже спечели награда в Япония. Тук бях номиниран от фондация „Стоян Камбарев” и благодарение на екипа им и Деси Тенекеджиева всички участници отидохме до Брюксел, където си представихме проектите. А там се запознах с Йордан Агов, който в последствие стана част от екипа ни.

Каква е разликата между лайв на Кинематограф и кинопрожекция?
К.Д.: В повечето случаи като свърши лайв събитието, идват хора и споделят, питат ни как се казват филмите, които са им харесали – плакали са хора на ивентите. Много обичам, когато пуснем филм на ужасите – често противно на очакванията, хората не пищят от страх, а се смеят. 

Ю.С.: Това не е точно кино – в киното сядаш и забравяш, че около теб има хора. Докато на лайв е друго – има водещи, между филмите се светва сцената, виждаш хората около теб, чуваш ги, усещаш ги. Има една атмосфера, която е неповторима – това си е преживяване по наша си формула.  

Ю.С.: За всеки български филм каним режисьорите и ги интервюираме на сцената. Много интересни дискусии са се формирали – примерно филм на социална тема наркотици, режисьорът излиза и изцепва нещо, при което от публиката вдигат ръце и почва една дискусия, в която всички влизат – това е уникално, гледаш филм и в следващия момент можеш да видиш създателя му. Нещо, което нормалното кино не ти го предлага. 

Какви са престоящите събития на Кинематограф?
К.Д.: Сега можем да станем свидетели на една групова емоция – на 27 януари, когато режисьорът Радослав Йорданов ще представя три филма при нас: „No love”, „Просветление” „Куфарът”. Трите са в различни жанрове – съответно романтичен, дълбоко философски и черен хумор. Режисьорът е изключително интересна личност – завършил е кино в НАТФИЗ и магистратура в Киевската школа по кино и театър, занимава се с това – има и актуален моноспектакъл. 

Ю.С.: На 10 февруари пък ще бъде премиерата на „Магазинът за самоубийци” на Моника Лазарова – дебютен филм, но не можеш да разбереш, че е дебютен, правен е по една френска книга – Le Magasin des suicides. Най-точното определение е филм, в който бялото е черно и черното е бяло. На 24 февруари пак имаме премиера – „Каин”, филмът на Любо Йончев. Много интересен филм в друг аспект – трилър, драма... дори философия за живота в известен смисъл.

Последни думи?
К.Д.: Животът е филм, бъдете режисьора. Carpe diem.

Ю.С.: Красотата е всичко, грозотата е въпрос на гледна точка. Останалото е въпрос на естетика.

Екипът, стоящ зад Кинематограф.BG и организацията на LIVE изданията: Александър Даниел, Калоян Лулчев, Юлиян Спасов, Елена Рапонджиева, Стефан Добрев, Калин Димитров и Александър Добрев.