ГРЕШКИ НЕЧОВЕШКИ

Какви правописни грешки се срещат най-често в чата и защо не трябва да ги допускаш, ако не искаш да се излагаш

  • 05.02.2014
  • от Ели Цонова

Чатът отдавна се утвърди не само като канал за комуникация, но и като начин да се сваляш с някого без особени задръжки и притеснения. Зад монитора повечето сме безстрашни, вулгарни, без маски (освен ако целта ни не е да се представяме за някого друг). Да си пишеш с някого може да бъде много по-вълнуващо, отколкото да водиш лице в лице разговор с него. Липсата на вербалност до голяма степен е компенсирана с безброй емотикони, подходящи за всяко настроение, но това не изключва евентуални моменти от типа lost in translation. Чатенето е изкуство, което не се удава на всеки. Не знам за вас, но при мен тръпката може много лесно да бъде убита от някоя правописна грешка, индикираща липса на елементарна езикова култура. Затова реших да увековеча най-дразнещите и най-често срещани правописни грешки, с които съм се сблъсквала през годините.

 

НЕМОГА/НЕЗНАМ

Не знаеш и затова не можеш. И все пак не мога да разбера как може да не знаеш, че в тези случаи глаголът не се пише слято с отрицанието. Приемам, че понякога бързаме да отговорим, но поне за мен е изключително дразнещо да комуникирам с човек, който не прави разликата. А и повечето компютри ти подсказват за грешката, така че преди да те определят за незнаещ, можеш да погледнеш дали някъде нямаш подчертана дума.

 

ЦЕЛУФКИ

Колкото и странно да звучи, някои хора обичат да целуфат. Очевидно преди натискането на ентър, не се прави мисловна връзка между глагол и съществително, иначе няма причина да се бърка толкова елементарна дума. Така че, ако не искаш да си останеш само с виртуалните целувки, запомни какъв е правописът на така желания развой на комуникацията или просто пусни „:*“ за по-сигурно.

 

САЖЕЛЯВАМ/СЪЖЕЛЯВАМ

И аз съжалявам, но наистина не виждам причина да продължавам писането с някого, който не е разбрал, че съжалението идва от жал, а не от желание. Колкото и да е голямо желанието на такива хора да те свалят с някой остроумен израз, не това е начинът.

 

ПЪЛЕН/КРАТЪК ЧЛЕН

Да, това е едно много трудно правило на българския език, затова всеки, който го е схванал, получава автоматично плюс точки за интелект. Също така проявявам и разбиране към всеки, който е толкова развълнуван от писането, че му е невъзможно да мисли за три члена едновременно, но и в този случай размерът има огромно значение, било то и в граматичен смисъл.

 

ДАРЛИНГ/СУИТХАРТ/…

Не директна правописна грешка, но сигурен начин да отвратиш човека на другия край – побългаряването на английски нарицателни. А ако тръгнеш и да им слагаш пълен или кратък член, нещата стават изключително трудни за понасяне.

 

ИСКАШ ЛИ ДА ХОДИМЕ?

Не! Не знам за вас, но на мен това прекомерно „мекане“ ми идва в повече. Дори не говоря за диалекта, който също се прокрадва и в чатовете, а за онова досадно „е“, което често украсява края на глаголите. Няма да стигнем доникъде в отношенията ни, ако не научим, че колкото и да е ласкателно да говорим в множествено число, прекомерното натъртване на излишни гласни убива и най-голямата тръпка.

 

МОЙТО/ТВОЙТО

Дори не съм сигурна по какъв начин да обобщя тази грешка. Като немска възпитаничка знам, че дифтонгите са характерна черта за немския, но не и за българския език. Или поне не тези, които се гаврят с нашия правопис. Затова и моето златно правило в случая е, че твоето езиково богатство трябва да е наясно поне с тази особеност.

 

КОЙ/КОГО & НЯКОЙ/НЯКОГО

Когото и да попиташ, ще ти каже, че който допуска тази грешка, определено дразни някого, който прави разлика между подлог и допълнение. Сам прецени дали такъв някой си заслужава.

 

А/Ъ

Писането на български с латински букви доведе само до това, че съвсем забравихме какъв е правописът на думите. Попитай ме „Каде шъ ходим довечеръ?“ и ти обещавам, че със сигурност няма да сме заедно.

 

Е/Я

Ей ся стана страшно. Променливите гласни са неизменна част от българската граматика. Ако се имаш за голямата работа, не допускай големи изцепки, защото определено не е смешно, че не правиш разлика между „смях“ и „смех“.

Неслучайно са казали, че българският език е един от най-трудните в света. Граматиката ни включва безброй падежи, а изключенията са повече от правилата. Все пак е хубаво да имаш амбицията да пишеш правилно, защото в модерни времена като тези, в които живеем, по думите посрещат и по правописа изпращат.

А ако си от онези факири на писането и действително си успял да стигнеш до първа среща, хвърли един поглед на десетте неща, които в никакъв случай не трябва да правиш, за да има продължение.