ШОКОЛАДОВАТА DOROTHY

Dorothy от дете, което иска да прави разкопки до глас в българското аудио на оскаровата анимация Frozen и първото видео към парчето Choco-Late

  • 21.03.2014
  • от Тео Чепилов
  • снимки: Васил Германов

Сигурно ви е направило впечатление едно парче, което по никакъв начин не прилича на българско – Choco-late. Неслучайно именно то достигна до номер 40 в английската онлайн класация, базирана на лайкове - beat100, както и в челото на TOP 20 на BG MUSIC CHANNEL. Това, разбира се, е дебютният трак на младата певица Дороти Такева, която макар и тепърва да навлиза в поп музиката, има зад гърба си над 3000 концерта с всякакви групи и формации. Ето нейните разкази за миналото, настоящето и бъдещите творчески планове.

Как се роди парчето Choco-late?
Човекът, с когото го направихме – Антон Пиперов, беше басист в бенда на „Библиотеката”, където по това време пеех и аз. Страшно добре се напаснахме като характери, цялото нещо стана по приятелски – започнахме да се пробваме да правим някакви неща.

Значи не сте почнали с идеята „Сега ще направим хит”?
(Смее се.) Не, кой тръгва с тази идея?

Ами, общо взето, всички останали поп певици, които с тази идея си купуват парчета.
Никога това не ми е било на първо място: „Да, ще направя хит, затова ще направя всичко възможно да намеря как да си го купя”.

Кога усети, че сте направили нещо голямо?
От парчетата, по които работехме, това беше най-живото, имаше най-много комерсиална нотка в него, а това е много важно, защото парчетата на английски трудно се приемат от българската публика. Аз не виждам нищо лошо в това да пееш на английски – ако погледнеш мащабно, светът е много по-голям от България, а английският е универсален език.

Сама ли си написа текста? Има ли лична история с шоколад за вдъхновение?
Шоколадът е втората линия на парчето. Работното заглавие на парчето беше „Огретатен”, защото, докато го правихме, си говорихме за огретен и пататник.

От огретен до шоколад – добро развитие.
Да, сега се казва „късен шоколад” – choco late. А думата chocolate я има веднъж в края на песента. Просто на мен ми е по-интересно така – най-лесното е да я кръстя „Kiss Me, Kiss Me” – основата на припева. Иначе текстът може да се приеме по два начина. Може да е за мъж, може и за шоколад.


Видеото е снимано от екипа на Under the Line.  Как се намерихте с тях?
Стилистът Иван Цуцуманов беше приятел на моя колежка. Срещнахме се и той толкова се запали, че ми предложи да снимаме с Васил Германов и Георги Янакиев от Under the Line – всички харесаха парчето и така се случи. Много съм им благодарна и нямам търпение отново да работим заедно!

Вълнуваше ли се много, като качихте в youtube клипа?
Е, първо видео – няма как! Най-много се притеснявах, когато правихме промоция в Backstage, на която бяха дошли всички приятели и много хора, които не очаквах, включително и някои колеги, приятели от имената на българската сцена – Михаела Филева и Voice of boys например.

Какъв е най-честият коментар за клипа ти – „няма нищо българско в него” ли?
Има и хора, които ми казаха: „Всички знаем, че видеото ти е пълен боклук.” В очите. (Смее се.) В интернет повечето коментари са абсолютно позитивни, което много ме радва, защото никога не знаеш как ще реагират хората.

Как се чувстваш на второ място в зрителската класация на BG MUSIC CHANNEL?
Чак преди една седмица хванах самата класация в ефир – не гледам телевизия изобщо. Което не е много хубаво, защото трябва все пак да си в крак с нещата. Много ми беше интересно какво ще каже водещият, защото преди всяко парче имаше анонс от няколко думи. За моето беше: „И ето певицата, която не можа да се пребори за първото място тази седмица.” Беше интересно, защото хора като Графа и Били Хлапето са под мен в момента в класацията – много е нелепо и няма как да е реалистично. Много благодаря на хората, които гласуват!

И сега – най-голямото клише: „Случи ли се нещо смешно по време на снимките на видеоклипа ти?”
Ами имаше три модела...те не са никакви модели, приятели са, но за видеото са модели. Оказа се, че музиката е спряла, а беше време за техните снимки. Стилистът дойде с едно олио и каза: „Айде събличайте се.” И започва да им налива олио в шепите, а двама бабанковци и едно момиче (напълно непознати) се мажат с олио в тишината, докато целият екип се е заредил и ги гледа безмълвно. Това беше най-нелепата случка. Беше толкова сконфузно, докато всички заедно не избухнахме в смях.

Кое е най-неочакваното място, където си чула парчето си?
ORV Media ми писаха във Фейсбук да им го пратя, за да го пускат по тяхното онлайн радио. Много мило, много се зарадвах. Иначе е хубаво, че го гледат хора от целия свят – в момента съм в преговори за една колаборация с артист от Америка.

Видеото е малко като билет – хората те виждат, чуват и ако те харесат, се свързват с теб.

То в крайна сметка е реклама за теб като артист, нищо повече. Много хора си мислят, че се изкарват пари от видео, което е много смешно. „Ау, теб те дават по телевизията – ти сигурно си много богата!” Би могло... но не е така. (Смее се.)

Името ти присъства и в песните на българското аудио на филма, спечелил „Оскар” за песен и за анимация - „Замръзналото кралство”. Каква е ролята ти там?
Участвам в хора на тролчетата. Песента е много много сложна, а с Frozen за първи път дублирах за Александра аудио, просто е толкова пипкаво всичко – бяхме четири момичета на два гласа и ако някой сгреши, се връща отначало. Миналата година в музикалната академия направихме мюзикъла Footloose, аз участвах в главната роля и режисьорката Весела Делчева, която  записва за Александра аудио, беше поканила  режисьорите от екипа, за да чуят нови гласове. По-късно ми се обадиха и вече съм записала няколко неща – за сериали по детските телевизии и песнички от шапки.

Обичаш ли анимации?
О, да. Гледам много. Напоследък любимите ми са The Croods и Хотел Трансилвания.

Музикалната ти кариера е стартирала с ВТФ „Врабчета”. На колко години беше?
На 6 години. Аз въобще не исках, но баба ми ме караше насила да се явя на прослушване. Буквално си запушвах ушите и излизах от стаята. Майка ми и баща ми ме излъгаха, че ще ходим на разходка в Северния парк, и ме заведоха на прослушване – тогава бях най-нещастното дете на света. Караха ме да пея „Тръгнал кос” и някакви такива неща. Първото ми участие въобще беше в Дом на киното в Нови Искър, където съм пяла „Облаче ле бяло” и съм била най-фалшивото дете на света. Главната ръководителка ме е чула там и казала: „Вие защо си мислите, че това дете може да пее.” Явно съм се притеснявала, нямам спомен.

Значи като малка не искаше да станеш певица?
Исках да правя разкопки. Иначе на прощъпалника съм хванала касетофона. И винаги съм си играла с момченцата и с количките.

Ти ли пееш „Бански на лалета?”
За съжаление не. Много скоро след като се записа песента, момичето, което я пее, не беше вече във „Врабчетата”, отказа се. Всеки, който познавам, мисли, че аз пея песента, защото по участия аз винаги съм я пяла. Много готино ми става, като чуя на някой телефона да звъни с тази песен – масово е.

Аз съм чувал „Бански на лалета” на пънк парти – беше сюрреално. В тази връзка – кои са ти най-големите издънки на сцената?
Така съм падала на сцената... толкова костюми са падали от мене всъщност. Най-смешното ми пребиване беше като малка с една къса поличка. Свършва ми номерът и бързам, за да се преоблека. Стискам микрофона, защото тъкмо си бяхме купили безжични. Под ръба на стълбата има лента лампички. При което на мен в бързината ми се струва, че самата лампичка е края на стълбата, а то не е съвсем така и – бам! – паднах напред и поличката ми застана на главата. Хората се смяха, а за мен най-важното беше, че успях да опазя микрофона. Иначе веднъж като бях на 10, на участие на морето пеем любовен дует с едно момче и изведнъж на сцената се появява един огромен бръмбар – сигурно колкото пепелника тогава ми е изглеждал, и застава точно по средата на сцената. Имам видео запис, където се вижда как поглеждам бръмбара с крайчеца на окото и без да спирам да пея, започвам да отстъпвам. До края на песента вече бяхме отишли най-най-отзад. Най-забавният костюм, в който съм била, беше за спектакъла „Чудо нечувано, чудо невиждано”.

Аз играех триглава ламя с още две момичета – ние сме в един общ костюм и имаме шапки със зъби на главата. Облечеш ли костюма, и от теб става абсолютен инфантил – просто не можеш да се държиш адекватно.

Пък и движението беше малко сложно – трябва всичко да се прави в синхрон: ако искаш да седнеш, трябва команда – сядаме.

Май цялото ти детство е минало с „Врабчетата”?
Доста повече отколкото  вкъщи – всяко лято от 2000 до 2010 сме били по 2–3 месеца на море и сме имали програми всяка вечер. А те са доста комплексни, включват евъргрийн парчета със смяна на костюми, постоянно тичаш и се преобличаш, пеем на живо, имаме и хореографии. Голяма въртележка си е. Сега малко ми липсва, но вече съм пенсионирано врабче – имам статуетка „Заслужил врабец”. Връчиха ми я на церемония в Младежкия театър, бяха направили видео с най-добрите ми моменти и реч от сорта на „малкото грозно пате се превърна в красив лебед”.

Е, да си на 18 си има и плюсовете – например имаш право на нощен живот. На какви места излизаш?
Обичам да танцувам – основно на аренби и хип хоп. Откъм лайв изпълнения предпочитам фънк – Southwick, велики са!

Кои са ти любимите артисти?
От българските – Михаела Филева, Wosh & Feel – The Top Stoppers.
Justin Timberlake в момента е направо на върха си, иначе харесвам Miguel, Kat Dahlia, Beyonce, Rihanna... и така до безкрай. Обичам да се задълбавам в някой артист – в момента съм изцяло на Jennifer Lopez вълна.

Успя ли да си гледаш любимците на живо?
Да, един от най-великите ми спомени е концертът на Beyonce в Белград – приятелите ми отидоха напред, защото са високи и искаха да се бутат, а аз се покатерих на оградата под първи седящ ред и се държах на ръце през целия концерт – доста физическо натоварване имаше. Разпознах музикалния й продуцент, като мина покрай нас, и направо пощурях. Аз скочих, вървях след него и го нащраках с телефона – хората ме гледаха странно и се чудеха кой е пък този, че съм чак толкова ентусиазирана.

Какво щеше да правиш, ако не се занимаваше с музика?
Нямам никаква идея. Не съм учила в музикално училище. Имала съм някакви неща, които да ми задържат вниманието за по няколко месеца, но никога не са заставали преди музиката и преди сцената.

Някой сериозен въпрос? За теб кой е най-големият проблем на музикалната сцена в България?
То да беше само един. Като цяло е, че сме много малка държава и пазарът е ограничен. Крайно недостатъчно млади хора. Иначе в България можеш да се сблъскваш със всякаква публика. На Нова година бях на участие и трябваше да пея кавъри, пеех едно парче с много пауър и един възрастен господин ми направи знак с ръце, сякаш ми казваше „Намалете звука”, аз си отбелязах наум да кажа на звуковия техник, като свърши парчето, но след три секунди поглеждам пак към човека и той ми прави знака отново и чак тогава разбирам какво се опитва да ми каже: „По-лекичко, недей се пъна толкова!” Останах потресена! Затова сега правя авторска музика и надявам знаци като тези да се разреждат.

Какво да очакваме от теб в близко бъдеще?
В момента подготвям клубно лайв шоу заедно с V’s Dance, което ще включва моите парчета плюс меш-ъпи на ъндърграунд и поп парчета. Все още не искам да казвам кои – нека го запазим за изненада на публиката.

Срещни се още с Росен Ватев и Бобо, които разказват за жестоката си банда Bobo & The Gang.