МАДЛЕН АЛГАФАРИ ЗА НУЖДАТА ОТ ГРУПИРАНЕ

Психоложката Мадлен Алгафари обясни накратко кои са причините да ставаме част от дадена субкултура и да се идентифицираме като единица чрез "своите хора"

0 коментара Сподели:

Момчил Христгов за списание INTRO

Какво обуславя появата на различни субкултури?
Самият факт, че хората не са клонинги. Вкусовете, интересите, нивото на интелигентност, страховете, травмите и много други фактори ни правят различни. Тогава гледаме през различна призма на света. Имаме и различна ценностна система. И тъй като човекът е социално животно, което се нуждае от принадлежност, от групиране, всички търсим себеподобните, за да се чувстваме обкръжени от сигурност и разбрани от говорещите на нашия език.

Какво обяснява нуждата на хората да се идентифицират с други хора, да принадлежат към група?

Първата от всички човешки потребности е тази от принадлежност.

Ние сме стадни животни. Червеят и охлювът са двуполови и се самооплождат например. Но някои риби са в пасажи, птиците – на ята, бозайниците – в стада. Ние, хората, сме от този биологичен вид, който не може да оцелее сам, защото сме устрое­ни по начин, че задоволяването на която и да било наша потребност да зависи от някого. Втората от социалните потребности на човека е утвърж­даването. Затова имаме нужда да бъдем признати и приети от значимите близки.

Възможно ли е човек да не бъде част от група? Съществуват ли единаци и какъв е шансът им за успех?
Има характери, които са по-саможиви. Те обаче живеят доста във въображаемата реалност, която режисират сами. Успехът не е само нещо, което се случва във външния материален свят. За този тип хора успехът е често в сътворяването на нещо.

Какви са негативите и позитивите да си част от дадена субкултура?
Чувстваш се споделен, т.е. човек. А негативи може да има, ако човек не може да балансира в границата между Аз и размиването в другите. Зависи също и от философията на тази общност. Ако е деструктивна, е ясно, че има и други негативи.

По някакъв начин музиката се е наложила като основно ядро, около което се сформират субкултурите. Защо?
Защото всичко е музика. Всичко е вълни с определена дължина и честота на вибрация. Това са вибрациите и на клетките ни. Тези вълни могат да бъдат музикален тон, цвят, настроение. Това са различните имена на едно и също – енергията. Освен това музиката е най-абстрактното изкуство. Когато конкретиката е сведена до минимум, обединява невидимото. В честотата на звуците ние проектираме нашите вътрешни вибрации – романтичността или гнева си. Звукът довежда до сетивата ни неуловимите сигнали на душата ни. Така разбираме повече самите себе си и успяваме да изразим невидимото. Различните вибрации събират различните сродни души, сродни болки, сродни мечти.


Естествено ли е унифицирането по отношение на външния вид на хора от определена субкултура?
Естествено е до момента, в който отразява естествената ни потребност от принадлежност, но не е естествено, когато прехвърли границата на изгубената индивидуалност. В по-незряла възраст е нужно, за да придаде на неформирания още напълно индивид чувство за подкрепа от себеподобните.

Каква е ролята на символите като хипи знаците или кубинките например?
Символите превеждат езика на душата на езика на разума. Душата говори с метафори. Не­случайно езикът на поезията, на приказките, на свещените книги е символен език. Така той достига директно до душата. Символът онагледява невидимото и го прави конкретно за сетивата, защото нашите пет сетива са конкретни. Към символа обаче винаги е прикачен сигналът и от шестото сетиво – интуицията. Затова той въздейства силно и дълбоко дори когато човек с логиката си не знае тълкуванието му. Символът е свързан с архетипите в нашето подсъзнание, затова нещо в нас го разпознава дори когато разумът не разбира. Естествено, има и по-достъпни за тълкуване символи, които говорят директно. Например кубинките от дадения пример.

Зараждането на определена субкултура може ли да се приеме като протест срещу някоя сфера от масовата култура?
Може, да. Човек или се стреми към удоволствието, или се стреми да избягва неудоволствието. Едно от двете го движи. Когато е второто, може да бъде мотив за създаване на такава група като протест срещу нещо, което е нехаресвано или дразнещо.

Размиват ли се границите между индивидуалното и масовото съзнание?
Както планетата има центробежни и центростремителни сили, така и ние сме индивидуал­ности и същевременно – части от някаква по-голяма цялост. Планетата би излязла от орбита, ако балансът между двете сили е нарушен. Същото става и с нас.

Доколко имиджът може ли да бъде фалшив, манипулативен?
Доколкото допуснем това – съзнателно или несъзнателно.

Хората невинаги имат ясна, обективна представа за себе си. Тогава дори не знаят, че не са себе си, че са фалшиви.

Идентифицират се с една представа, която могат да осъз­наят като фалшива след време. Понякога осъзнато се търси този ефект. Зависи от мотивите.

Възможно ли е човек да изгради имиджа си от противоположни или несъвместими характеристики, типични за различни групи?
Възможно е. Ако не знае кой е той. Когато някой няма ясна представа за себе си, когато е с ниска самооценка и иска да се хареса на всички. Той се превръща в радар за чуждите очаквания, във функция на чуждите потребности и губи себе си. Възможно е обаче и да има такъв вкус, който включва противоположни неща. Да не забравяме, че ние сме всякакви отвътре. Добри, лоши, красиви, грозни, умни, глупави. Едновременно. Защото е относително дефинирането. Вътре в нас противоположностите не се изключват. Силни сме и сме слаби едновременно. Това обаче е много философско. Може просто да става дума за човек, който не знае какво избира или търси оригиналност.

Възможно ли е човек да просперира лично и професионално, ако заблуждава околните с изкуствен имидж?
Зависи в какво! В психотерапия­та е абсолютно невъзможно! В някои професии може и да може. В личният живот – не! Рано или късно води до неуспех!

А колко е важно да можеш да се изключиш?

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *